SHARE

Традиционно в България желанието за промяна винаги е идвало отдясно. Комунистите бяха борени от демократичните сили, БСП и гравитиращите около нея проекти съхраняваха институциите на стария режим, а десните сили искаха да ги реформират. Правосъдието, модернизацията, пазарната икономика, европейското бъдеще и съюзът със САЩ бяха все теми на противниците на левицата, а последната бе трудно, дори предизвикващо смях, да бъде припозната като носител на възможна промяна. Тези обстоятелства се обърнаха с победата на Румен Радев през 2016 г.

След тях президентът и неговият екип, предимно от агенти на Държавна сигурност, подеха инициатива, рядко виждана на българския политически небосклон – да изработят и следват дългосрочна стратегия. Планът се състоеше в системно позициониране на Радев като алтернатива на управлението на ГЕРБ и овладяване на желанието у не малко българи за една по-справедлива страна с по-интелигентно управление. Бавно и постепенно, чрез изграждане на структури, “алтернативни” медии, НПО организации и други “борци срещу статуквото” те успяха да постигнат тези цели. Днес, резултатът от тези усилия е видим. Румен Радев се ползва с невиждан от дълги години медиен комфорт, неговите последни две правителства не търпят никакви съществени критики дори от издания, доскоро смятани за последни острови на свободното слово. Фактът, че екипът на Радев е предимно от агенти на Държавна сигурност, някои от тях създатели на мутренския модел на управление (вж. Александър Маринов, агент “Майстора), се избягва като тема. Говоренето против Радев също както разбрахме носи последици. В няколко поредни публични анонса, членовете на инициативния комитет на Лозан Панов изрично заявяват, че са се разграничили от собствения си кандидат, когато той е нарекъл Радев “фалшив герой”. Само по себе си това е удивителна заявка – на кандидат за президент не му е позволено да критикува негов опонент!

Представители на Инициатива Правосъдие за всеки на колене пред президентството по време на протестите през лятото на 2020 г.

Овладявайки протестната енергия, като се застъпи за дългогодишната кауза за съдебна реформа, Радев не просто съумя да опази и обнови своя образ, но и постигна невиждан успех в това да обрисува всеки негов противник като “кандидат на статуквото” и играч на мафията. Тази медийна реалност роди странни създания. Така например Мая Манолова, която съвсем доскоро гордо обяваваше как е предложила Пеевски за шеф на ДАНС, изведнъж стана стожер на почтеността и борец срещу статуквото. В същото време Лозан Панов, който в продължение на седем години се бореше с Пеевски, Цацаров и овладяната съдебна система, му бе изграден образ на крепител на порочния модел. По същия начин лекари с дългогодишен опит и показали умения за справяне с ковид кризата – доколкото им позволяваше изпълнителната власт – бяха уволнени, а начело на здравното министерство застана човек заиграл се с антиваксърството и провалил напълно ваксинационната кампания. Последният, обаче, се представя за “почтен” борец с “непочтените” лекари.

В крайна сметка от тази успешна стратегия на Румен Радев произлезе една нова център-лява алтернатива. За разлика от БСП, която все още се занимава с Истанбулската конвенция и поклонения пред паметници на Тодор Живков, Радев привлече около себе си млади, европейски, западни хора с различно мислене и послания от тези, които лявото в България някога е произвеждало. Зад тях, обаче, все още се виждат приомите на старата Държавна сигурност – включително при публикуването на компроматни снимки; снимки които за първи път видяха бял ден, когато България бе приета в чакалнята на еврозоната.

Остава и доста неясно как създателите на мутрите от ДС днес ще преборят същите тези мутри. Историята досега е показала, че техните “нови” проекти като НДСВ, а съвсем наскоро и този на Станислав Трифонов, по-скоро обновяват модела, отколкото да го променят.

Дясното обаче е добре да си изведе поуки. Десните формации могат да вземат пример от Радев и разберат, че победите се постигат с дългосрочна стратегия, привличане на нов електорат и припознаване на нови теми. А ако ГЕРБ не иска да последва съдбата на БСП е добре да се оттърси от образата си на партията на простотията и мутрите. Пренебрежителното им отношение към настоятелните искания за реформи и промяна са това, което захрани тяхното свиване до твърдия им електорат и надигането на Радев. Дотогава ни остава да видим каква промяна се задава. Дано този път ни оправят за по-малко от 800 дни…

SHARE
Разследващ анализатор в Bellingcat