Насим Талеб е американски философ, роден в Ливан, известен с теориите си в сферата на вероятностите и несигурността. Неговата книга “Черният лебед”, е смятана за една от най-влиятелните философски творби на нашето време.
Днес, в деня на оповестяването на кандидатурата на ГЕРБ за президент, по случайност или може би по силата на вероятностите Насим Талеб сподели свои размишления в свой facebook статус.
Защо малцинственото правило диктува обществения морал, вероятностен аргумент
Вероятностният аргумент в полза на това, че малцинствата определят обществените ценности е следният. Когато разгледате обществата и историята, ще откриете, че повечето общи морални закони са еднакви, с някой незначителни разлики: не кради (или поне не от своето племе); не лови сираци за удоволствие; не бий безпричинно минувачи, за да тренираш с тях наместо с боксова круша (освен ако не си спартанец, но дори тогава може да убиеш само ограничен брой илоти* за тренировъчна цел) и други забрани.
И виждаме как тези правила са еволюирали във времето, за да станат по-универсални и се е разширил техният обхват като постепенно се отнасят до роби, други племена, други видове (животни, икономисти) и т.н. И едно качество на тези закони: те са черно-бели, двоични, обособени и при тях няма сенчести моменти. Не може да откраднеш “мъничко” или да убиеш “умерено”. Не може да се придържаш към юдейския Кошер* и да си хапваш “малко” свинско по време на неделните барбекюта.
Сега, далеч по-вероятно е тези ценности да идват от малцинството, а не от мнозинството. Защо? Да разгледаме следните две тези:
– Последствията са парадоксално по-устойчиви при малцинственото правило – различията в резултата са по-малки и е по-вероятно правилото да се наложи от само себе си сред различните населения.
– Това, което произхожда от малцинственото правило е по-вероятно да бъде черно-бяло.
Например. Да си представим, че злодей иска да натрови гостите на вечерно парти като сложи някакъв продукт в кенчета сода. Той има две опции. Първата е цианид, който се подчинява на малцинственото правило: една капка от отровата (по-голяма от много малкия праг) ще направи цялата течност отровна. Втората му опция е от множественото правило – ще трябва повече от половината течност да е отрова, за да бъде смъртоносна.
Сега да разгледаме обратният случай – имаме няколко трупове след вечерно парти и трябва да разберем каква е причината. Местният Шерлок Холмс ще се досети, че предвид факта, че всички пили сода са умрели, злодеят е използвал първата, а не втората опция. Просто, защото правилото на множеството води до вариации около средностатистическото, с голям шанс за оцеляване.
Черно-белият характер на тези обществени порядки може да бъде обяснен със следното. При определен подход, ако смесим бяло с тъмно синьо в най-различни комбинации, няма да получим вариации на светло синьото, а на тъмно синьото. При подобен подход е далеч по-вероятно да произведем тъмно синьо, отколкото при друго правило, което позволява повече нюанси на синьото.
Може да прочете цялата статия на Насим Талеб “Най-нетолератния печели: Диктата на малкото малцинство” на английски тук.
*илот – от старогръцки εἱλώτης – социален клас на слуги в Древна Спарта, между робите и свободните граждани.
**Кошер – религиозен термин, с който се описват забранените от юдаизма храни.