Цикличност
„Бездомник е обвинен за опожарените тютюневи складове.
От прокуратурата обявиха, че обвинение за пожара е повдигнато срещу 44-годишния бездомник Любомир Данчев, който е криминално проявен с множество присъди.
Не се посочва как следствието е стигнало до клошаря, но той е в ареста за 72 часа и му е повдигнато обвинение за палеж, при който е застрашен животът на други хора и е унищожено имущество с историческа и художествена стойност.“
mediapool.bg, 22 август 2016 г.
„Пожар горя в сградата на бившето кино „Възраждане” в столицата, потвърдиха за bTV от пресцентъра на МВР. През последните години в сградата се помещаваше дискотека „Син Сити”. По първоначални данни пожарът е тръгнал от втория етаж на бившето кино, като е възможно да са го предизвикали клошари, които са горили боклуци вътре.“
btvnovinite.bg, 26 март 2017 г.
19 юли 2017 г.
От около 5 часа сутринта пожарникари се борят с овладяването на пожара, избухнал в къщичката като от детска приказка на спирка „Вишнева“. Изгоря покривът.
Преди години, където сега е районът около Римската стена и Университета по архитектура и геодезия и нагоре към колелото, е имало вишневи градини. Тогава София е била наистина малка, а софиянци търсели уединение и ходели на пикник във вишневите градини. Сега в този район е кв. „Лозенец“, но за спомен една от улиците е кръстена „Вишнева“. Точно срещу тази улица, на ръба на горичката, има трамвайна спирка, която се нарича „Вишнева“. На спирката има приказна малка бяла къщичка.
От години къщичката се използва за склад на инертни материали, които работници използвали за ремонт на релсите в района, както и за склад за емоционален багаж на преминаващите пътници, пътуващи в района. Едва ли има човек, който да не е стоял отпуснато на трамвайната седалка, кипящ от нужда за уединение и бягство, изживявайки го с момента на преминаване. Трамваят спира. Вратите се отварят, оглеждаш се, приказно място. Усещаш свежия и хладен въздух, който влиза през отворените врати и прозорци от тежката сянка на дърветата. Потъваш в мислите си. Стигаш най-висшата точка на напрежение в мислите си, след което би трябвало да последва примирение някакво. Време за мисли, колкото един откъснат акорд. И после продължаваш.
И пак искаш да се върнеш, за да спреш и да продължиш отново.
Посегателство
Повечето от вас са чували как пристигат трамваите. Със свистене. Днес ръждясалите железни колесници свистят и се бунтуват срещу лошотията, несправедливостта и черните хорски души, черни точно колкото е и покривът на къщичката на спирка „Вишнева“. Свистят, сякаш плачат.
Все тая. Свистенето ще спре. Животът и трамваите ще си влязат в нормален ход, извършвайки цикличните си движения както всеки ден през изминалите дни, месеци, години. Палежи. Провали. И после свистене.
Винаги някой друг ще е виновен за грешките, за неуспехите, за всичко. Никога вие. Винаги клошари ще палят старите сгради и заспалото общество. А след това пак невъзмутимо всичко ще продължава в нормален ход. Както винаги.
И така до следващия провал.
И така до следващия пожар.
Ангажиментът е поет, но горчилката от посегателството остава.
Остава и очакваната цикличност на палежи и унищожаване на културното ни наследство и разпадащите се ценности.
Заглавна снимка: http://mapio.net/s/63583872/
