Вчера се проведоха избори в немската провинция Мекленбург-Предна Померания и в родни и международни издания можем да прочетем следното заглавие: ”Крах за партията на Ангела Меркел на изборите в родната й провинция”.
Този филм го гледахме и в началото на годината, когато се проведоха местни избори в три други немски провинции. И тогава, и сега сценарият е един и същ – преди изборите излизат “анализи” как точно този вот е жизненоважен за оцеляването на Меркел и в секундата, в която излезе първият exit poll, вече медиите са готови с пространни коментари за това как партията на Меркел – ХДС – е претърпяла “крах”, как крайнодясната “Алтернатива за Германия” е истинският победител от изборите и това, разбира се, се дължи на политиката за приемане на бежанци на Германия.
Този път разказът е и овкусен с това, че Меркел е претърпяла “унизителната загуба” в родната ѝ провинция и как “управляващите останаха едва трети – зад социалдемократите и крайнодясната „Алтернатива за Германия”, и воденият от Меркел Християндемократически съюз е “претърпял пълен провал” и от управляваща партия днес дори не може да заеме второто място. Тъжното е, че папагалски я повтарят уважавани световни медии в лицето на BBC, Reuters, Guardian, Huffington Post.
Историята е прекрасна, но, уви, е точно толкова истинска, колкото, ако си обмените парите в рубли и започнете да се наричате милионер. Какво показва въпросният екзит пол, който така разтърси световната и родна преса? Социалдемократите са взели 30,5%, „Алтернатива за Германия“ – 20,9%, а партията на Меркел ХДС – 19%.
Ето, пишат всички, “Меркел е загубила”. Само че ХДС не е печелил изборите във въпросната федерална провинция нито на миналия вот през 2011 г., нито на този през 2006 г., нито дори на този през 2002 г., когато Меркел дори не е била канцлер. Всъщност от 1998 г. насам всички избори в Мекленбург-Предна Померания, част от бившата ГДР апропо, са печелени от социалдемократите без изключение. С други думи, това никога не е бил регион, в който ХДС се е представял силно.
Нещо повече – ако погледнем представянето на ХДС на последните два местни вота, се вижда, че през 2006 г. християндемократите са взели 28,8% от вота, а през 2011 г. – 23,1%. Тогава партията е изгубила над 5 пункта, но това нито е било фатално за кариерата на Ангела Меркел, нито ѝ попречи да бъде преизбрана за немски канцлер.
От медиите също така научаваме, че “партията на Меркел губи избиратели за сметка на крайнодясната „Алтернатива за Германия”. През 2011 г. ХДС получава 23,1%, а екзит полът за настоящите избори сочи, че тя ще вземе 19% – загуба от 4 пункта. Според екзит пола “Алтернатива за Германия” е регистрирала 20,9% – с други думи, тя е придърпала много повече гласове от левите партии и другата крайнодясна формация, отколкото от ХДС.
Социалдемократите са загубили 5% от вота, крайната левица също е загубила 5%, “Зелените” са изгубили 3% и другата крайнодясна партия – националдемократите – също е загубила 3%. Когато съберем тези числа, излиза, че „Алтернатива за Германия“ е обрала популисткия вот, а не този на десния избирател. Тя успешно се е наложила като крайнодясна партия, но най-голямата част от подкрепата ѝ идва от бивши леви гласоподаватели.
Друго абсурдно твърдение е как изборите във въпросната федерална провинция са показателни за предстоящите национални избори през 2017 г. Както вече стана ясно, местните избори в Мекленбург-Предна Померания никога не са следвали тенденциите на националния вот – на националните избори през 2013 г. във федерална провинция Мекленбург-Предна Померания 42,5% от избирателите гласуват за Меркел и ХДС, въпреки че две години по-рано на местния вот това правят 20% по-малко избиратели.
Предпоставката на всички тези “медийни анализи” е, че има някаква изконна връзка между гласуването на местни избори и това на национални. До момента обаче това не е било така – през 2011 г. ХДС е втора на местния вот (23,1), а през 2013 г. партията е първа, и то със забележителна преднина (42,5%) на националния.
Но дори да приемем тезата, че този местен вот има някаква връзка с бежанската политика на Меркел, а не с местната политика, то тогава може да отбележим, че партиите, които подкрепят политиката на отворени врати за бежанците, са взели над две трети от вота на настоящите местни избори – социалдемократите, християндемократите, левицата и зелените подкрепят политиката на Меркел. Единствените партии, които не я споделят, са “Алтернатива за Германия” с една пета от гласувалите и националдемократите, които дори не преминават изборния праг. След като според всички “анализатори” има пряка връзка между политиката към имигрантите и местния вот, то очевидно политиката е изключително успешна.
Следвайки логиката, че всичко е обвързано с политиката към бежанците, теза, която се застъпва изключително силно в медийното пространство, то тогава в анализите е пропуснат и още един факт. ХДС не е претърпял значителен спад в своята електорална подкрепа, въпреки че не си позволи да използва антиимигрантската реторика. За разлика от тях много десни партии в Европа направиха обратното и сега техните политици са маргинализирани, защото легитимираха популисткото говорене, но се намери кой да ги надмине по заплахи и празни обещания.
Но тези изводи днес липсват. За сметка на това се създава паралелна реалност, в която Меркел търпи “крахове” през седмица и орди от бежанци джихадисти прииждат на талази всеки ден. Така, както сме тръгнали, скоро ще четем и статии за това как повечето руснаци са милионери (ама в рубли), защото без контекст няма значение каква е историята, стига да ни звучи достоверна.
