SHARE

Ако търсите истински аргументирана научно-популярна статия за новия коронавирус, то това е тази.

Основните ѝ тези са:

  • възможността за ограничаване на глобалната пандемия от болестта, предизвиквана от новия коронавирус, към момента е доста хипотетична;
  • грипът е най-масовият убиец в историята на човечеството;
  • реалистичната прогноза е, че между 40% и 70% от населението на планетата ще се зарази;
  • хубавата новина е, че при огромното мнозинство от хората болестта ще протича леко или дори симптоми няма да има;
  • ваксина ще има едва след 12-18 месеца, а дори и този предполагаем срок е оптимистичен;
  • разковничето е в глобалното сътрудничество между държавите, а не в отделно взети, драстични мерки за ограничаване на заразата;
  • необходими са целенасочени мерки за предотвратяване на подобни зарази в бъдеще и ако такива бяха взети след Ебола, “птичия грип”, “свинския грип” и други подобни, 

Нейният автор е Джеймс Амблин (James Hamblin), доктор на медицинските науки, преподавател в Училището за обществено здраве на Университета Йейл, в Ню Хейвън, щат Кънектикът, САЩ. Той е основният автор на The Atlantic на теми, свързани с общественото здравеопазване.

Атлантик (The Atlantic) е едно от най-старите издания в САЩ. Списанието е създадено като ежемесечно през 1857 г. от такива интелектуалци като философа Ралф Емерсън (Ralph Waldo Emerson), един от най-големите американски поети, Хенри Лонгфелоу (Henry Wadsworth Longfellow), авторът на световноизвестното произведение, “Чичо Томовата колиба”, една от първите най-четени жени-белетристи в света, писателят Хариет Бийчър Стоу (Harriet Beecher Stowe). До ден днешен, Атлантик се нарежда сред най-уважаваните и четени списания, издавани на английски език (10 броя на година). 

През май 1997 г. 3-годишно момче развива заболяване, което в началото изглежда като обикновена настинка. Когато симптомите му – възпалено гърло, висока температура и кашлица – продължават шест дни, той е приет в болница „Кралица Елизабет“ в Хонконг. Там кашлицата му се влошава и започва да се задавя от липсата на въздух. Въпреки интензивните грижи, момчето умира.

Озадачени от бързото влошаване на състоянието му, лекарите изпращат проба от храчката на момчето в Министерството на здравеопазването в Китай. Но стандартният протокол за тестване не може да идентифицира напълно вируса, причинил болестта. Главният вирусолог решава да изпрати част от пробата на колеги в други страни.

В американския Център за контрол и профилактика на заболяванията в Атланта [US Centers for Disease Control and PreventionCDC – федералната агенция на САЩ, която се занимава с превенция и противодействие на заплахите за общественото здраве – бел.ред.] храчката на момчето остава цял месец, чакайки реда си в бавния процес на анализ за съвпадение на антитела. Резултатите в крайна сметка потвърждава, че това е вариант на грипа (инфлуенца), вирусът, който е убил повече хора от всеки друг в историята. Но този вид никога не е бил наблюдаван при хора. Става въпрос за H5N1, или „птичият грип“, открит две десетилетия по-рано, но дотогава известен с това, че може да заразява само птици.

Дотогава вече е август [1997 г. – бел.ред.]. Учените изпращат сигнал за бедствие по целия свят. Китайското правителство бързо убива 1,5 милиона пилета (въпреки протестите на фермерите). Новите случаи са внимателно наблюдавани и изолирани. До края на годината има 18 известни случая при хора. Шестима умират.

Това бе възприето като успешен глобален отговор и вирусът не се появява отново вече години наред. Отчасти, справянето със заразата стана възможно, именно защото болестта протича толкова тежко: тези, които се заразяват, проявяват много ясно изразени симптоми и се разболяват очевидно. H5N1 има процент на смъртност с много вероятно да умрете от около 60 процента, ако се заразите. Но от 2003 г. насам вирусът е убил само 455 души. За сметка на това много „по-меките“ варианти на грипни вируси убиват по-малко от 0,1 процента от хората, които заразяват. Въпреки това са причина за стотици хиляди смъртни случаи всяка година.

Тежкото заболяване, причинено от вируси като H5N1, също така означава, че заразените хора могат да бъдат идентифицирани и изолирани, или че те умират бързо. Те не се разхождат наоколо, усещайки се съвсем малко неразположени и разнасяйки вируса. Новият коронавирус (известен с медицинския термин SARS-CoV-2), който се разпространява по света, може да причини респираторно заболяване, което може да бъде тежко. Заболяването (известно като COVID-19) изглежда причинява смъртта на по-малко от 2 процента от заразените – многократно по-ниска от степента на смъртност при повечето заразни огнища, които стигат до глобалните новини. Вирусът всъщност предизвиква тревога не въпреки тази ниска смъртност, а именно заради нея.

Коронавирусите са подобни на грипните вируси по това, че и двата съдържат единични нишки на РНК.* Четири коронавируса често заразяват хората, причинявайки настинки. Смята се, че те се развиват именно при хората, за да увеличат собственото си разпространение – което означава, че причиняват болест, но не убиват. За разлика от тях, двете предишни нови коронавирусни огнища – SARS (тежък остър респираторен синдром) и MERS (Близкоизточен респираторен синдром, наречен на географското място, където е възникнало първото огнище) – са тръгнали от животни, както беше и в случая с H5N1 („птичия грип“). Тези заболявания са изключително смъртоносни за хората. Ако е имало леки или безсимптомни случаи, те са били пренебрежимо малко. Ако имаше повече от тях, болестта щеше да се разпространи широко. В крайна сметка, SARS и MERS поотделно, убиха по-малко от 1000 души.

Вече се съобщава, че жертвите на COVID-19 са над два пъти повече. Със своята мощна комбинация от характеристики, този вирус е различен от повечето, които привличат вниманието на хората: той е смъртоносен, но не твърде смъртоносен. Той разболява хората, но не по предвидим, еднозначно разпознаваем начин. Миналата седмица 14 американци дадоха положителни проби на круизен кораб в Япония, въпреки че се чувстват добре – новият вирус може да е най-опасен, именно защото, изглежда, понякога може да не прояви никакви симптоми.

Светът отговори с безпрецедентни скорост и мобилизация на ресурси. Новият вирус беше идентифициран изключително бързо. Неговият геном беше разгадан от китайски учени и споделен по целия свят в рамките на седмици. Световната научна общност споделя геномни и клинични данни с безпрецедентни темпове. Работата по ваксина е в ход. Китайското правителство въведе драматични мерки за ограничаване на заболяването, а Световната здравна организация обяви извънредно положение от международен мащаб. Всичко това се случи за малка частица от времето, необходимо само за идентифициране на H5N1 през 1997 г. И въпреки това огнищата на зараза продължават да се разпространяват.

______________________

Професорът по епидемиология в Харвард Марк Липсич е взискателен към речника си, дори и за епидемиолог. Два пъти в нашия разговор той започва да казва нещо, след това замълчава и споменава: „Всъщност, нека започна отначало.“ Така че е поразително, след като една от тезите, които той иска да изрази съвсем точно, всъщност беше следната: „Мисля, че вероятният резултат е, че в крайна сметка няма да е възможно да бъде овладяно разпространението на вируса.“

Ограничаване на разпространението е първата стъпка в отговор на всяка епидемия. В случая с COVID-19, изглежда (колкото и неправдоподобно да звучи), че възможността за предотвратяване на пандемия, е изчерпана още в първите няколко дни. От януари Китай започна да загражда все по-големи площи, в радиус около град Ухан и в крайна сметка карантината обхвана около 100 милиона души. На хората бе забранено да излизат от дома си и дори им бяха изпращани дронове, предупреждаващи ги да се приберат, ако бъдат забелязани навън. Независимо от това, вирусът вече е открит в 24 страни.

Въпреки очевидната неефективност на такива мерки – най-малкото спрямо тяхната непропорционално висока социална и икономическа цена – репресията продължава да ескалира. Под политически натиск да „спре“ вируса, миналия четвъртък китайското правителство обяви, че държавните служители в провинция Хубей [където се намира град Ухан – бел.ред.] ще ходят от врата на врата, за да изследват хората за висока температура и да търсят признаци на заболяване, след което да изпращат всички потенциални случаи в карантинните лагери. Но дори и в идеален случай на действия по овладяване, разпространението на вируса може би е просто неизбежно. Да се изследват хора, които вече са изключително болни, е несъвършена стратегия с болести, при които  хората могат да разпространят вируса, без дори да се чувстват достатъчно зле, за да е необходимо да си останат у дома и да не отидат на работа.

Липсич прогнозира, че в рамките на следващата година около 40 до 70 процента от хората по света ще бъдат заразени с вируса, който причинява COVID-19. Но, изяснява той категорично, това не означава, че всички ще изкарат тежко заболяването. „Вероятно е мнозина да имат леко заболяване или да са напълно безсимптомни“, каза той. Както при грипа, който често е животозастрашаващ за хора с хронични заболявания и в по-напреднала възраст, повечето случаи преминават без медицинска помощ. (Като цяло, около 14 процента от хората с грип не проявяват никакви симптоми.)

Липсич далеч не е единствен в убеждението си, че този вирус ще продължи да се разпространява широко. Съществуващият консенсус сред епидемиолозите е, че най-вероятният резултат от това огнище е ново сезонно заболяване – пети „ендемичен“ коронавирус. При останалите четири се знае, че хората не развиват дълготраен имунитет. Ако и при този е така, и ако болестта продължава да бъде толкова тежка, колкото е сега, „сезонът на настинката и грипа“ може да започне да се нарича „сезон на настинка, грип и COVID-19.“

Към този момент дори не се знае колко хора са заразени. Към неделя [23 февруари 2020 г.] в САЩ има 35 потвърдени случая според Световната здравна организация. Но „много, много грубо“ оценката на Липсич, когато говорихме преди седмица (разчитайки на „множество предположения, потвърждаващи се едно друго“, каза той), е, че между 100 и 200 души в САЩ са били заразени. Това е напълно достатъчно за широко разпространение на болестта. Скоростта на разпространение ще зависи от това колко заразна е болестта в по-леките случаи. В петък китайските учени съобщиха в медицинското списание JAMA за очевиден случай на безсимптомно разпространение на вируса от пациент с нормална компютърна томография на гръдния кош. Изследователите стигнаха до заключението, че ако тази констатация не е само странна аномалия, „предотвратяването на инфекция с COVID-19 би се оказало огромно предизвикателство“.

Дори ако оценките на Липсич са неточни не в пъти, а в порядъци те няма да променят общата прогноза. „Двеста случая на грипоподобно заболяване през грипния сезон – когато не провеждате изследвания за него – са много трудни за откриване“, казва Липсич. „Но би било наистина добре да разберем по-рано, отколкото по-късно, дали това е правилно допускане или дали сме направили пропуски в сметките си някъде. Единственият начин да направите това е чрез изследвания.“

Първоначално, лекарите в САЩ бяха посъветвани да не изследват хора, освен ако не са били в Китай или нямат контакт с някой, който е бил диагностициран с болестта. През последните две седмици CDC заяви, че ще започне изследвания на хората в пет американски града, в опит да си създаде някаква представа колко случая всъщност са налице там. Но тестовете все още не са широко достъпни. От петък Асоциацията на лабораториите за обществено здраве заяви, че само щатите Калифорния, Небраска и Илинойс имат капацитет да тестват хората за вируса.

При толкова малко налични данни прогнозата е трудна. Но безпокойството, че този вирус не може да бъде ограничен – че той ще бъде с нас за неопределено време – никъде не е по-очевиден, отколкото в световната надпревара за намиране на ваксина, една от най-ясните стратегии за спасяване на животи в следващите години.

През последния месец цената на акциите на малка фармацевтична компания на име Inovio се повишиха над два пъти. В средата на януари за нея се твърди, че е открила ваксина за новия коронавирус. Това твърдение се повтаря в много новинарски материали, въпреки че е технически неточно. Подобно на други лекарства, ваксините изискват дълъг процес на тестване, за да се провери дали наистина защитават хората от болести и дали го правят по безопасен начин. Това, което тази компания – както и други – направи, е да копира малко от РНК на вируса, който един ден може да се окаже, че работи като ваксина. Това е обещаваща първа стъпка, но да я наречем откритие е като обявяване на успешна нова операция, още след заточването на скалпела при подготовката й.

Въпреки че генетичното разчитане на ДНК става изключително бързо, създаването на ваксини продължава да бъде колкото наука, толкова и изкуство. Тя включва намиране на вирусна последователност, която надеждно ще създаде памет за защитната имунна система, но няма да предизвика остър възпалителен отговор, който сам по себе си би причинил симптомите. (Докато противогрипната ваксина не може да причини грип, CDC предупреждава, че може да причини „грипоподобни симптоми.“) Да се постигне това, изисква тестване, първо при лабораторни модели и животни, а накрая и при хора. Не могат просто да се доставя милиард фрагменти от вирусни гени по света, които да бъдат инжектирани във всеки в момента на откриването на ваксината.

___________________________

Inovio далеч не е единствената малка биотехнологична компания, която се осмелява да създаде вирусна последователност, която да постигне този баланс. Други такива включват компаниите Moderna, CureVac и Novavax. Академични изследвания се правят и в Импириъл колидж Лондон [Imperial College London – водещо висше учебно заведение във Великобритания – бел.ред.] и други университети, както и учени в няколко страни, включително в американските Национални здравни институти (US National Institutes of Health – NIH). Антъни Фоучи, ръководителят на Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания на NIH, през януари пише в медицинското списание JAMA, че агенцията работи с безпрецедентна скорост, за да намери ваксина. По време на епидемията от SARS през 2003 г. изследователите преминаха от получаване на геномната последователност на вируса до фаза 1 на клинично изпитване на ваксина за цели 20 месеца. Фоучи пише, че оттогава екипът му е съкратил този времеви период до малко повече от три месеца за други вируси, а за новия коронавирус „те се надяват да се движат още по-бързо“.

През последните години се появиха и нови модели, които обещават да ускорят развитието на ваксините. Единият е Коалицията за подготвеност за епидемия (CEPI), която беше лансирана в Норвегия през 2017 г. за финансиране и координиране на разработването на нови ваксини. Нейните учредители включват правителствата на Норвегия и Индия, Тръстът „Уелкъм“ [The Wellcome Trust – неправителствена благотворителна организация, създадена във Великобритания от фармацевтичния магнат, Хенри Уелкъм. В момента е една от най-големите в света – бел. ред.] и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Парите на тази група сега постъпват в Inovio и други малки стартиращи биотехнологични компании, насърчавайки ги да влязат в рисковия бизнес с разработването на ваксини. Главният изпълнителен директор на групата, Ричард Хатчет, споделя основната визия на Фоучи за периода за разработка. Според него ваксина срещу COVID-19 трябва да бъде готова за ранни фази на тестове за безопасност още през април. Ако всичко върви добре, до края на лятото тестването може да даде окончателен резултат – дали ваксината всъщност предотвратява заболяването.

Като цяло, ако всичко си дойде на мястото в този процес, Хатчет предполага, че ще минат от 12 до 18 месеца, преди първоначалният продукт да може да се счита за безопасен и ефективен. Този времеви период представлява „огромно ускорение в сравнение с историята в развитието на ваксините“, ми каза той. Но също така е безпрецедентно амбициозен. „Дори да се смята, че ще отнеме толкова време, днес трябва да се счита, че това е изключително амбициозно и нереалистично“, добави той.

Дори ако тази идилична едногодишна прогноза се реализира, новият продукт все пак ще изисква производство и дистрибуция. „Важно съображение е също така, дали подходът в производството й може след това да бъде мащабиран, така че да произведе милиони или дори милиарди дози през следващите години“, каза Хетчет. Особено при продължаваща извънредна ситуация, ако бъдат затворени граници и веригите за доставка се разрушат, дистрибуцията и производството могат да се окажат трудни чисто като логистика.

Първоначалният оптимизъм на Фоучи също изглежда се изпарява. Миналата седмица той каза, че процесът на разработване на ваксина се оказва „много труден и много обезсърчаващ. При всички постижения на науката, процесът не може да премине към действителна ваксина без обширни клинични тестове, което изисква производство на много ваксини и щателен мониторинг на резултатите при хората. В крайна сметка този процес може да струва стотици милиони долари – пари, каквито NIH, стартиращите фирми и университетите нямат. Нито пък разполагат с производствени мощности и технологии за масово производство и разпространение на ваксина.

Производството на ваксини отдавна зависи от инвестициите на една шепа гигантски световни фармацевтични компании. В Института в Аспен миналата седмица Фоучи се оплака, че никоя от тях все още не обявила, че се ангажира да направи ваксината. „Компаниите, които имат умението да го правят, не седят просто така до някакво съоръжение, готово да заработи, когато имате нужда от него„, каза той. Дори и да направят огромните инвестиции за това, приемането на нов продукт като този може да означава и огромни загуби за компанията, особено ако търсенето намалее или ако хората по някакви неведоми причини решат да не използват продукта.

Правенето на ваксини е толкова трудно, разходно интензивно и с висок риск, че през 80-те години на миналия век, когато фармацевтичните компании започнаха да генерират колосалнои съдебни разноски заради предполагаемите вреди, причинени от ваксините, множество играчи на пазара предпочетоха просто да се откажат от производството им. За да стимулира фармацевтичната индустрия да продължи да произвежда тези жизненоважни продукти, правителството на САЩ предложи да обезщети всички, които твърдят, че са били увредени от ваксина. Тази предпазна клауза съществува и до днес. Въпреки това, фарма компаниите като цяло смятат за по-изгодно да инвестират в лекарства за ежедневна употреба при хронични състояния. А на всичкото отгоре, коронавирусите може да се окажат особено предизвикателство, тъй като в основата си те, както и грипните вируси, съдържат единични вериги от РНК. Този вирусен клас подлежи на множество мутации и може да се наложи ваксините да са в постоянно развитие, както при грипните ваксини.

Ако влагаме всичките си надежди във ваксина като отговор на епидемията, имаме проблем“, ми каза Джейсън Шварц, асистент в Училището по обществено здраве на Университета в Йейл, който изучава ваксинната политика. Дори в най-добрия сценарий, както го вижда Шварц, разработката на ваксина ще се случи твърде късно, за да има значение за сегашната епидемия. Истинският проблем е, че подготвеността за тази епидемия трябваше да бъде налице през последното десетилетие, още след откриването на вируса SARS. „Ако не бяхме оставили настрана програмата за изследване и за създаване на ваксина срещу SARS, щяхме да имаме много повече от онази основополагаща работа, която бихме могли да приложим сега към този нов, тясно свързан със SARS, вирус“, каза той. Но, както и при Ебола, финансирането от правителството и развитието на медикаменти от фармацевтичната индустрия се изпариха веднага, след като чувството за спешност изчезна. „Някои много ранни проучвания се озоваха прашасващи по шкафовете, защото тази епидемия приключи, преди да се наложи да бъде създадена спешно ваксина.“

В събота Politico съобщи, че Белият дом се готви да поиска от Конгреса 1 милиард долара спешно финансиране за справяне с коронавируса. Това искане, ако въобще се осъществи, ще бъде направено в същия месец, в който президентът Доналд Тръмп публикува ново предложение за бюджета, което отрязва ключови елементи на готовността за пандемия – финансирането на CDC, NIH и чуждестранната помощ.

Тези дългосрочни правителствени инвестиции имат значение, тъй като създаването на ваксини, антивирусни лекарства и други жизненоважни инструменти изисква сериозни инвестиции от десетилетия, дори когато търсенето е малко. Пазарните икономики често имат трудностио да разработят продукт, за който няма непосредствено търсене, както и да разпространяват тези продукти по места, които не се нуждаят непосредствено от тях. CEPI се смята за обещаващ модел за стимулиране на разработването на ваксини преди да се появи извънредна ситуация, но има и скептици по отношение на CEPI. Миналата година „Лекарите без граници“ написаха унищожително отворено писмо, заявявайки, че моделът не гарантира справедливо разпространение или достъпна цена. Впоследствие CEPI актуализира политиките си, за да осигури справедливия достъп до ваксини, а Мануел Мартин, съветник по медицински иновации и достъпа в „Лекари без граници“, ми каза миналата седмица, че сега вече е предпазлив оптимист. „CEPI е категорично обещаващ модел и наистина се надяваме, че ще има успех в производството на нова ваксина“, каза той. Но той и неговите колеги „чакат да видят как изпълняват ангажиментите на CEPI на практика“.

Тези съображения имат значение не само като хуманитарна благосклонност, но и като ефективна политика. Доставянето на ваксини и други ресурси до местата, където те ще бъдат най-полезни, е от съществено значение, за да се спре широкото разпространение на болестта широко. По време на епидемията от грип H1N1 през 2009 г., например, Мексико беше силно засегната. В Австралия, която не беше толкова засегната, правителството забрани износа на фармацевтичната си индустрия, докато не изпълни поръчката на австралийското правителство за доставка ваксини. Колкото повече светът навлиза в режим на изолация и самосъхранение, толкова по-трудно може трезво да се оцени риска и да се разпределят ефективно инструментите за това – от ваксини и респираторни маски до храна и сапун за ръце.

Италия, Иран и Южна Корея вече са сред страните, отчитащи бързо нарастващ брой открити инфекции с COVID-19. Много страни реагираха с опити за ограничаване на движението, въпреки съмнителната ефикасност и присъщите вреди (икономически и социални) на исторически безпрецедентното противодействие в Китай. Някои мерки за ограничаване са подходящи, но широка забрана за пътуване, затваряне на градове и запасяване с ресурси не са реалистични решения за епидемия, която ще продължи години. Всички тези мерки са натоварени със собствени рискове. В крайна сметка някои пандемични отговори ще изискват отваряне на граници, а не затварянето им. В един момент очакването, че някоя географска област би могла да избегне ефектите на COVID-19, трябва да бъде изоставена: болестта трябва да се разглежда като проблем на всеки.

SHARE