Кървавата битка за демокрация във Венецуела продължава – поне петима са загиналите за последния месец в най-мащабния протест от 2014 г. насам, който се опитва да свали правителството на авторитарния президент Никола Мадуро.
На страната предстоят избори догодина, но желязната хватка на Мадуро над властта оставя усещането, че протестът на живот и смърт е единственият изход от корупцията, глада и мизерията.
Напрежението ескалира, след като Върховният съд на Венецуела се опита да отнеме правомощията на Националната асамблея, която в момента е под властта на демократичната опозиция и отговаря за законодателната власт.
Съдиите, които са подставени лица на президента Мадуро, обясниха решението си с “неуважение към съдебната власт”. Отсъждането предизвика бурни вътрешни и външни реакции и бе отменено. Главният прокурор Луиза Ортега Диаз определи отсъждането като разрив с конституцията.
Но правителството на Мадуро не се отказва лесно и по-рано тази седмица забрани на основния кандидат на опозицията, Енрике Каприлес, да се кандидатира за държавен пост в следващите 15 години. Междувременно главният лидер на опозицията, Леополдо Лопез, излежава 14- годишна присъда за провеждането на протестите през 2014 г.
Венецуела притежава най-богатите залежи на нефт в света, но иронично парите не стигат.
Правителството не смогва да напечата нови банкноти, а инфлацията е рекордна – над 800%. Няма лекарства, тоалетни принадлежности, хартия; пакет презервативи струва една десета от средната заплата в страната, а населението има едно от най-високите нива на ХИВ и детска бременност. Вследствие на бедността престъпността расте, а затворите са препълнени – условията за затворниците са брутални и варират от масови насилия до канибализъм.
Самият Мадуро обвинява САЩ за безредиците в страната. За него протестиращите са просто наемници и провокатори, целящи да го свалят от власт.
Мадуро следва стъпките на своя предшественик, президента Уго Чавес, за когото САЩ бяха първопричина за наличието на всякаква опозиция и протест в страната.
Сред подвизите на Чавес е изгонването на американския посланик от страната заради “съзаклятничество срещу правителството”, а Мадуро подкрепи практиката, атакувайки американски дипломати през 2013 г. с аргумента, че САЩ са виновни за рака на Чавез, който доведе до смъртта му същата година.
Началото на кризата тръгва именно от неадекватната икономическа и земеделска политика на страната по времето на Чавез, който национализира селското стопанство според социалистическия идеал през далечната 2004 г. След това Венецуела бавно става напълно зависима от внос на хранителни стоки.
През 2014 г., когато Мадуро идва на власт, цената на нефта (95% от износа на страната) се срива и потокът на финанси към държавата спира.
Междувременно бизнесът на правителството на Мадуро процъфтява – властта над хранителните стоки е предадена в ръцете на армията, която започва да върти търговия. Докато президентът Мадуро въвежда декрети за задължителен земеделски труд и режим на тока и водата, търговците търсят пътища до нелегални пазари, управлявани от военните. Там намират изобилие от основни храни на цени, стократно надвишаващи пазарните.
Така Мадуро си осигурява спокойствие – Венецуела има дълга и кървава история на военни преврати, които рано или късно застигат непопулярните правителства.
Експертите започват да говорят за ситуация на масово недохранване. Венецуелци претърпяват сривове в електроснабдяването, пият жълта вода и дишат мръсен въздух.
През лятото на 2016 г. колумбийското правителство отваря границите си и създава коридор за хуманитарни помощи, през който стотици хиляди венецуелци преминават в Колумбия в търсене на храна и лекарства. Същевременно се появяват първите кадри на граждани, които масово ровят в боклука, а свещениците призовават хранителните отпадъци да се изхвърлят в надписани торби. Чакането по опашки и купонната система за храна са ежедневие.
Въпреки че демократичната опозиция спечели с минимална преднина парламентарните избори срещу социалистическата партия на Мадуро през 2015 г., нейните опити за реформи са постоянно задушавани от съда, над който президентът има пълна власт.
Мадуро е заобиколен от съмнителни съмишленици, някои от които са подсъдими в САЩ по обвинения са трафик на дрога и корупция. Службите за отбрана на страната привлякоха международното внимание, след като обстреляха със сълзотворен газ болница, в която се лекуват протестиращи. Държавният апарат работи в полза на авторитарния режим, но в опозицията съществува надежда за разцепление по високите етажи на властта. Междувременно протестите продължават с пълна сила.
Някога най-богатата от латиноамериканските държави, днес Венецуела се валя в прахта на собствените си амбиции. Опозицията носи надежда, но венецуелците имат нужда от вниманието на световната общност. Докато Доналд Тръмп обещава, че “всичко ще е наред и мир ще има”, администрацията може би трябва да погледне какво се случва в непосредствена близост, у съседите, чиито управленци гледат с надежда за помощ към Русия и Китай.
Взривът от протести и насилие поставиха Венецуела на игралната дъска на международната политика. Остава да видим какви ще бъдат ходовете на играчите.
