SHARE

На днешното заседание на Министерския съвет премиерът Борисов използва част от вермето да разяснява как е назначавал министрите си и да уточнява собствените си думи, изречени в ефира на „Нова тв“ по-рано през седмицата. Премиерът разказа, че при съставянето на първото правителство на ГЕРБ от главен секретар на МВР и кмет е станал премиер и не е имало как да познава подходящи хора за всички позиции и затова се е обърнал към КРИБ. Това уточнение идва след острата реакция на президента Росен Плевнелиев, който вчера опроверга думите на Борисов, че е бил предлаган за министър като част от кръга „Капитал“. „С президента Плевнелиев и като министър, и като президент сме работили прекрасно. Няма нито един спор, който да не сме решили или да не сме се разбрали. Не знам какво е гледал и какво са му предали. Аз казах една истина, която всички вие я знаете”, заяви Борисов, като този път уточни, че не става въпрос за кръга „Капитал“, а за КРИБ. „Коя неистина видяха, за да реагират така ужилено и да се чувстват толкова обидени. Нима не съм заявявал многократно за всички добри неща, които президентската институция е направила… Това са темите, така сме се подредили тогава и не съм го крил“, заяви Борисов и изрази надежда Плевнелиев да ревизира думите си. На заседанието на правителството днес министър-председателят обяви още, че се е „поядосал“ от факта, че в публичното пространство се твърди, че той е продал „Булгартабак“ и затова всички приватизационни сделки на прехода ще бъдат проверени от МВР и ДАНС след изборите. „Булгартабак“ не е продаден от мен, да кажа на тези, на които са им сведени тези опорни точки. Шефът на АП да каже как се направи сделката с посредничеството на Сити банк, която има опит точно в такива сделки и при наблюдаващ министър Трайков“, заяви Борисов и подчерта, че искал всичко по сделката “Булгартабак“ да бъде проверено и извадено наяве. На днешното си заседание министрите гласуваха и коледни добавки в размер на 40 лв. за пенсионерите, чиито доходи не надвишават 300 лв. Освен за пенсионерите днес бяха гласувани средства и за Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките, както и допълнителни средства за Министерството на здравеопазването, които да бъдат изразходвани за ремонти.

Парламентът одобри и гласува на второ четене поправките в Изборния кодекс. Окончателно отпадна ограничението за изборните секции в страните от ЕС, но остана таванът от 35 секции за държави извън съюза. Хамид Хамид от ДПС обяви, че в движението са готови да сезират Конституционния съд заради тази поправка. Мариана Тодорова от АБВ също заяви, че тези промени много лесно могат да паднат в КС. Тя се обяви за еднакви правила за всички страни – таван от 55 секции.

На пресконференция министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че Националната електрическа компания и руската „Атомстройекспорт“ са стигнали до сделка, според която НЕК ще плати до 15 декември пълния размер на сумите по арбитражното решение за „Белене“. В замяна на това „Атомстройекспорт“ се отказва от лихвите, които до датата на плащане ще станат 23 млн. евро. След пълното изплащане на парите към „Атомстройекспорт“ НЕК ще дължи единствено разходите за съхранение и поддръжка на оборудването с дълъг цикъл на производство и спряното такова оборудване. Петкова смята, че с двата документа се решава проблем в отношенията между Русия и България в енергетиката.

Съюзниците от НАТО се събират днес на заседание, на което да изяснят кой колко войски ще предостави за най-голямото от студената война насам присъствие на алианса в Източна Европа. В Брюксел днес се обсъждат и идеи как да се помогне на югоизточния фланг – България и Румъния. САЩ се надяват включването на Европа да запълни 4 бойни групи от близо 4000 души. Франция, Дания, Италия и други съюзници се очаква да се присъединят със своя принос към САЩ, Германия, Великобритания и Канада, включително с бронирана техника, самолети и дронове. За Черно море нещата са по-неясни, като се очаква България и Румъния да представят скоро планове за увеличаване на морските и въздушните патрули в района, както и за разполагане на международна бригада на НАТО в Румъния, пише „Дневник“.  В същото време Испания е в деликатна ситуация, след като руската бойна група около самолетоносача „Адмирал Кузнецов“ поиска зареждане с гориво и продукти в африканския ексклав Сеута на път за бреговете на Сирия. Министърът на отбраната Майкъл Фалън заяви пред репортери на срещата на НАТО в Брюксел, че Лондон би бил „изключително загрижен, че някой член на НАТО би обмислял да помага на руска група със самолетоносач, която може в крайна сметка да се окаже, че бомбардира сирийски цивилни… Напротив, НАТО би трябвало да прояви единство.“

Окончателно е разчистен бежанският лагер край Кале, изветен като „Джунглата“. Напускането на мигрантите беше съпроводено от множество палежи, след като много от тях запалиха палатките и бараките си. Неправителствената организация „Спасете децата“ предупреди, че в лагера е имало над 1000 деца без придружител. Днес властите обявиха, че лагерът вече е празен.