„Днес няма място за признание по отношение на сегашна Русия, на която не дължите нищо – нито вашата свобода през 1878 г., нито вашето потисничество през 1944 г. Но имате дълг към руските, финландските, полските, украинските, естонските войници, загинали за вас по време на Руско-турската освободителна война. Не съществува вечна дружба между народи и държави, а отношенията между държавите са основани на интереси, но и на споделени ценности.”
Това заяви днес отиващият си посланик на Франция Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан в заключителната си реч пред Атлантическия клуб на тема „Равносметка на мисията и надеждите ми за България.” В нея той не просто направи равносметка на мандата си, а постави диагноза на българската действителност – зависимост от Русия и зависимост от олигархията.
“Липсата на изследване, разбиране, изучаване на реалността на комунизма впримчва България в неблагосъстоянието ѝ.
Тази липса, която позволява на ръководителите на социалистическа партия да поставят цветя на паметника на най-отявления диктатор, който страната ви е имала от Освобождението насам, любезно усмихвайки се пред посланиците на ЕС, малко изненадани от този скандален жест.
Тази липса, която позволява на избягали банкери и на други, които скоро може и те да избягат, да направят състояние на гърба на данъкоплатците, на които оставят дългове от милиарди левове и да не виждат никаква нередност в това.
Тази липса, която позволява на прокурори да изпращат празни преписки за тези от политиците, които са заловени на местопрестъплението, за да са сигурни, че няма да бъдат осъдени.
Тази липса, която позволява на политически партии да избират начело на службите за сигурност млад олигарх на 33 години, чието единствено качество за упражняването на тази професия е, че е верен на бивш член на Държавна сигурност.
Тази липса, която позволява на националистически лидер да възхвалява окупацията на Крим от Русия, тъй като историята, която му е била преподавана, както и на цялото му поколение, е била подменена, за да бъде внушено, че България е била освободена от съветските войски през 1944 г. и че България трябва да бъде васал на Съветския съюз.”
Френският посланик направи и коментар по повод “авторитарните режими в съседни държави” в деня, в който унгарският премиер Виктор Орбан е на посещение у нас.
“Авторитарните режими първо се опитват да превземат съдебната власт. Виждаме го в някои съседни държави. Свободните хора се стремят към система, която да гарантира, че конфликтите ще бъдат решавани само по мирен път, с преговори или с помощта на неутрален арбитър – съдия. Това е основната разлика с тоталитарните режими.”
Той не пропусна да даде своя завет към младите.
„Не съм преставал да казвам на младите българи, с които се срещах, които живеят в България сега и много от които споделяха с мен колебанието си да заминат в чужбина, че ако емигрират, ще оставят страната си на Пеевски. България не заслужава ли повече от това, по-добро от това?”
Когато говорим за липсата на разбиране на комунизма и как тя впримчва страната ни в неблагосъстояние, е добре да погледнем и какви са останалите новини от деня.
Правителството ще продължи да покрепя Бокова за генерален секретар на ООН поне до 26 септември, обяви днес Бойко Борисов. Тогава ще се проведе ново неформално гласуване в Съвета за сигурност на ООН и премиерът очаква Бокова да е сред първите двама кандидати (на последното неформално гласуване тя остана пета). Тогава освен класиране ще стане ясно и дали някоя от държавите с право на вето – Франция, Великобритания, Русия, САЩ и Китай – не подкрепя даден кандидат.
С това правителството даде знак, че все още няма да издигне кандидатурата на еврокомисаря Кристалина Георгиева въпреки появилата се информация за подобен ход.
След като се появи информацията за номинирането на Георгиева, от Кремъл обвиниха Германия, че се опитва да окаже натиск върху България. Същевременно руският външен министър Сергей Лавров покани на среща българския посланик Бойко Коцев. Навярно срещата е преминала без никакъв натиск и затова днес премиерът продължи да подкрепя Бокова.
Днес, за втори път тази година, в България пристигна и унгарският премиер Виктор Орбан. Той и българският премиер ще обсъдят позициите си за срещата на лидерите на ЕС в Братислава на 16 септември. Очаква се двамата да коментират и имигрантската ситуация, защото това в последно време е основният PR и на двамата премиери.
Евроскептичният унгарски премиер днес беше силно критикуван от външния министър на Люксембург Жан Аселборн, който заяви, че Унгария трябва да бъде изключена от Европейския съюз, в интервю за в. „Ди Велт”
„Онези, които, подобно на Унгария, вдигат огради срещу хора, бягащи от война, или погазващи свободата на медиите или независимостта на правосъдната система, би трябвало временно – и ако се наложи за постоянно – да бъдат изключени от ЕС“, каза Жан Аселборн.
По повод имиграцията днес вътрешният министър Румяна Бъчварова заяви, че ще се отвори нов център за бежанци и ще бъдат изпратени още военни да охраняват границата с Турция.
„МВР проучва поне пет или шест възможности за нов център за бежанци. Търси се място, което да не засяга населението в близост и да е свързано с малко разходи, за да може бързо да се използва“, каза Бъчварова.
Но темите за обвързаността ни с Русия продължават. България иска да бъде намалена лихвата на НЕК към руската “Атомстройекспорт“, за която страната ни бе осъдена в Международния арбитраж в Женева срещу получаването на реакторите за строежа на АЕЦ “Белене”.
Според енергийния министър Теменужка Петкова лихвата трябва да се начислява върху сумата от 550 млн. евро, а не върху 620 млн. евро, които включват веднъж вече начислена лихва за изминалия период до решението на арбитража. Заради това България е обжалвала решението на съда в Женева и се очаква арбитража за разгледа българските претенции.
Обръщайки поглед към международните теми днес конституционният комитет на Камарата на лордовете във Велиобритания постанови, че правителството няма право самостоятелно да активира процедурата за излизане на Британия от ЕС без първо да получи одобрение от парламента. Това може да изправи Британия пред конституционна криза, защото позицията на правителството е, че то не се нуждае от парламентарен вот (какъвто навярно ще загуби, защото повечето депутати са проевропейски настроени).
От друга страна, днес основният преговарящ от името на Европейския парламент за напускането на Британия – Ги Верхофстад – заяви, че преговорите за Brexit трябва да приключат най-късно до следващите европейски парламентарни избори през 2019 г. Което означава, че Верхофстад очаква Британия да е активирала процедурата за напускане (чл. 50 от ДЕС) най-късно в началото на 2017 г.
