SHARE

Цялото българско правителство днес ще се срещне с Европейската комисия по повод предстоящото председателство на Съвета на ЕС.

И докато Борисов говори с председателя Юнкер, то съдбовните преговори ще са в една друга европейска столица – Берлин, където Ангела Меркел продължава преговорите си с либерали и зелени.

По време на тях се обсъждат и плановете за бъдещето на ЕС, включително и възможността Европа да се раздели на различни скорости, каквито са предпочитанията и на френския президент Макрон.

„Европа на две скорости“ – в която ядрото около еврозоната тръгва към по-силна интеграция, а останалите си остават там, където са – продължава да бъде реалистичен сценарий, в който България може да остане в периферията. За същото се притесняват и от Вишеградската четворка, но от тях единствено Словакия е в еврозоната, а правителствата на Полша и Унгария са причина този сценарий да изглежда толкова възможен заради техните обструкции срещу ЕС. 

Скандинавските държави също харесват идеята за Европа на две скорости, тъй като не желаят да задълбочават интеграцията си, а Средиземноморието е обзето от твърде много кризи, за да се противопостави на Париж и Берлин.

България не иска да е в периферията, като дори правителството на Борисов за първи път от години дава сигнал, че може би сме готови за прием в „чакалнята на еврозоната“ – ERM II.

Но приемането на България в ERM II съвсем не означава, че след две години ще приемем еврото. Литва, Латвия и Естония останаха в „чакалнята“ между 6 до 10 години.

С други думи, освен ако някой не принуди страната ни да въведе истински реформи, то статуквото ѝ ще се задоволи с вече добре отиграния модел на фасадна демокрация. А българската интеграция ще върви по естествените сили на инерцията, докъдето може. 

За съжаление такъв нужен натиск върху България не изглежда да има. 

Меркел харесва Борисов. И в своя последен мандат тя има други приоритети, като няма да се занимава с положението в България. Напротив – Борисов й носи стабилност и поддържа добри отношения с Ердоган. Пред Корнелия Нинова той е манна небесна.

Меркел харесва и Макрон, и неговия план за „Европа на много скорости“.

Не всички обаче са на това мнение. Германските либерали от FDP, които ще са нейни коалиционни партньори, са скептично настроени към идеите за общ бюджет и европейски финансов министър на Макрон. Дали FDP ще може да се наложи по тези въпроси? По-скоро значението им е преувеличено, но в партията на Меркел има известни обструкции към абициите на Макрон, с които тя трябва да се съобрази.

При всички положения Меркел ще играе ролята, която тя умее най-добре – на балансьор между различните възгледи, които ще запишат името ѝ в историята на ЕС.

Роля, която изисква търсенето на съюзници, а не правенето на врагове и оказването на натиск. За това е твърде вероятно на България заедно с някои страни от Източна Европа да ѝ бъдат дадени стимули за допълнителна интеграция, но да не бъдат допуснати до ядрото.

Това ще отвори и място в тази „периферия на ЕС“ да влязат и държавите от Западните Балкани, които са още по-малко подготвени да бъдат пълноценни членове на ЕС.

В тази периферия все пак ще има положителен напредък. България подкрепя интеграцията на европейските отбранителни сили – дори Борисов обяви, че е един от „двигателите“ на процеса. Вишеградската четворка също подкрепя създаването на съвместни отбранителни сили.

Този план обаче може и да не завърши добре за ЕС, както показва докладът на Бундесвера за бъдещето на Запада до 2040 г. В него се предвижда точно такъв сценариий, в който Европа се разделя на Изток и Запад и постепенно, но сигурно Изтокът е погълнат от орбитата на Русия заради енергийната си зависимост.

Няма гаранции, че Европа тръгва на две скорости. Истинският проблем пред ЕС остават Вишеградието в политически план и Средиземноморието в икономически. И амбициозните идеи за реформи на Европа често завършват в много по-компромисен формат от първоначалните заявки.

Но настронията сред европейските столици са, че настъпва съдбовен момент, който те не могат да пропуснат, заплашени от имигрантска вълна, залязването на САЩ, отделянето на страни от ЕС, агресията на Русия и надигането на Китай.

В този контекст къде е България? Нея я няма – тя е там, където бе през 2007 г., като дори и амбициите са и същите – приемане в Шенген и еврозоната – обещания, които вече 10 години не са изпълнени. Всъщност една амбиция отпадна – тази за съдебна реформа.

 

SHARE