Как поляците могат да различат фалшивите новини от истинските, когато дори националната телевизия на страната е обвинявана непрестанно в излъчване на доказано невярна информация, пита Джейми Детемер за Voice of America.
Поляците се намират в незавидна позиция в информационната война, която се води срещу Европа от страна на Русия и е подсилвана от крайнодесните и крайнолевите партии на континента. От тази позиция солидната медийна среда се изплъзва като свлачище под краката им.
Подобно на много други европейски страни, Полша е мишена на руски пропагандисти, които атакуват с дезинформация, а целта е отравянето на политическия диалог в страната, казват специалисти.
Според тях огромен брой фалшиви профили започват да наводняват полските социални мрежи и портали за новини след протестите за “Евромайдан” в Украйна през 2014 г. Оттогава насам активността е силна, а руските пропагандисти се фокусират над антизападен, националистки и антиукраински дикурс, често работейки в екип с местни политически организации, които са по границите на политическия спектрум в полската политика както вляво, така и вдясно.
Междувременно поляците, които преди около 40 години бяха в сърцето на антикомунистическото солидарно движение, което помогна за разпространяването на политическите свободи в Източна Европа, са мишена и на местни маркетинг компании, които използват същите техники на дезинформацията като руските пропагандисти – измислени истории, фабрики за тролове и кампании, чиято цел е тормоз.
За стабилността на доверието в традиционните медии не помага и това, че с последните си действия управляващата партия “Право и Справедливост” урони свободата на медиите, казват специалисти. След идването си на власт правителството бързо пое юздите на публичните медии, а в момента обръща поглед към медии с чуждестранни собственици. Освен това има опити за намеса в разпределянето на средства към НПО-та – опити, които са заклеймени от Европейския съюз [подобна е ситуацията и в България – бел. прев.].
В доклада си за 2017 Freedom House – продемократична организация за политически изследвания, базирана в САЩ – определи Полша като “частично свободна”, поради “липсата на толерантност от страна на правителството към независима и критична журналистика, прекалена политическа намеса в делата на публичните медии и ограничения в свободата на словото относно полската история и идентичност, които заедно са допринесли за увеличаването на автоцензурата и поляризацията”.
Успоредно с действията си за репресиране на свободата на пресата полските управляващи са обвинени във водене на кампании в социалните мрежи, които са по-успешни, но също така и по-агресивни и подвеждащи от тези на политическите противници. Те използват включително и платени “хейтъри” или тролове в социалните медии и новинарски портали, както и ползването на автоматични профили или ботове в социалните мрежи, които бълват снимки с текст или мемета и тормозят опонентите постоянно.
“Подозрителни акаунти в Туитър, които нямат профилни снимки, и се обсъждат с други потребители политически проблеми, са наричани “яйца на Шефернакер” на името на Павел Шефернакер – държавния секретар в канцлерството на полския премиер, който се смята за интернет гения на партията според Оксфордския университет.
В проучването за Оксфорд се отбелязва, че “Право и Справедливост” е следвала “изключително ефективна онлайн офанзива”, която е извадила от строя политическите противници. По време на анализа се открива голямо наличие на тъй наречените ботове или автоматични акаунти в полския Туитър – повече, отколкото анализаторите предполагат. Те откриват, че има почти два пъти повече подозрителни партийни или националистки акаунти, отколкото крайнолеви, и че крайнодесните акаунти са много по-продуктивни по отношение на постовете.
Докато левите или умерени профили споделят или харесват истории от достоверни медийни организации и журналисти и политици с репутация, партийните и националистическите такива залагат над фалшиви източници и поддържат “отцепнически гледни точки и разпространение на политическа дезинформация от непроверени канали или партизански страници, които се преструват на легитимни медийни източници”, заключват те.
Те предават и изключително конфликтни и ксенофобски възгледи, “Например крайнодесните акаунти споделят от @wPrawopl – профил, създаден през май, който се представя за новинарски портал, но след детайлна инспекция изглежда като личен проект на полски влогър, който разпространява конфликтни истории и конспиративни теории, като например “Как евреите помогнаха на германците да убият евреите”, с мисия да “научи поляците на истината”.
Други материали от националистки акаунти включват представяне на имиграцията към Европа като свещена война, подобна на кръстоносните походи. Медийни активисти в съседна Украйна са забелязали подобен феномен у дома, като руската пропагандна стратегия за ферми за тролове, ботове и фалшиви новини се използва от местни политически съперници и олигарси, които са във война един с друг.
Кибертормозът също е популярен – и не само от страна на екстремистките партии.
“Наблюдаваме кампании на омразата и тормоз в социалните медии, които са водени от фабрики за тролове в Украйна”, казва Татяна Попова, бивш украински заместник-министър на информационната политика. “В момента фермите за тролове се използват срещу журналисти, които се борят с корупцията, и активисти”, заключава тя.
Снимка: MarketWatch
