Всички се досещат за въпросa, на който Радио Ереван да може да отговори с „Два варианта – Терминал 1 и Терминал 2“. Тук ние търсим въпрос, чийто отговор да е друг, трети вариант – Терминал 3.
Този текст ще е изцяло посветен на числата. Но всеки път преди да тръгнем на приключение с тях, трябва да се въоръжим с по един добър въпрос. Числата могат много – да нарисуват картина, да посочат скрити зависимости, да разкажат за миналото. Но тяхната способност да разкрият смисъл или дори да определят бъдещето зависят от нашето умение да им зададем добър въпрос. Това е посланието на числото 42 към галактическия стопаджия.
Вдъхновени от Дъглас Адамс, в тази статия ще се опитаме да разберем, какво се случва на Терминал 1 и 2, за да си подскажем, какъв трябва да е Терминал 3, и как да го построим различен.
Летищата са, разбира се, на първо място съоръжения, които хората използват, за да хванат своя полет. Колкото повече, толкова повече. Повече полети и най-вече повече пътници са положителни индикации за икономическа активност, за туризъм от и към България и за благосъстояние. Месечните данни за количествотo пътници, преминаващи през всички български летища, са обнадеждаващи. Летният туристически трафик, който доминира картината, се покачва стабилно след влизането на България в Европейския Съюз. Единствено изключение е лятото на 2009, когато финансовата криза е в своя апогей, но трафикът бързо се възстановява още на следващата година. Министър Ангелкова тук си пише 6 и отива на заслужена почивка.
Кацащи срещу излитащи
Който заминава, все някога пристига. Тази очевидност е особено валидна в самолетния трафик, където нивото на безопасност на полетите прави въздушния превоз един от най-сигурните начини човек да стигне дестинацията си. На Графика 2 виждаме още по-детайлно големия прилив и отлив на чужди туристи през лятото. Подобен цикъл, макар и много по-малък, се случва и през зимата. В разликата между пристигащи и заминаващи положителният пик в разгара на лятото и огледалният, негативен пик в края му показват, че България наистина е туристическа дестинация – много по-малко българи летят за лятна ваканция в чужбина, отколкото чужденци идват в България. Вътрешният самолетен туризъм тук не фигурира, защото който излети, след само час ще кацне обратно.
Това е всъщност важна, макар и очевидна идея, която ще ни подскаже следващия въпрос. Ако една икономика е в баланс с околния свят, това би означавало, че на нейните летища има четири основни типа пътници – местни туристи, които пътуват за чужбина и се връщат след известно време, чужди туристи, които кацат в страната и си тръгват след известно време, както и местни и чужди бизнес пътници, за които важи същият принцип. Тоест, независимо дали общият трафик се увеличава или намалява, разликата между излитащи и кацащи би трябвало да варира около 0 в дългосрочен план.
Нека приемем влизането на България в Европейския Съюз на 1-ви януари, 2007 за база, и да видим от този момент дали разликата между кацащи и излитащи наистина варира около нула, както изглежда на око.
Дяволът в детайлите
Картината е повече от красноречива. Големите туристически вълни скриват един друг тих поток, който неумолимо обезкървява България. Независимо от увеличаващите се туристически пикове, всяка година, с постоянството на метроном, повече хора излитат от България, отколкото кацат обратно. Стабилността на този поток и мащабът му са плащещи. За 9 години (януари 2007 до септември 2015 – веднага след спада на туристическия пик), разликата е над 400 хиляди души (10% от населението в работна възраст). Това не са хора, работещи ангария за година-две и след това завръщащи се в родните места – техните пътувания биха се нулирали. Тази графика говори за перманентна загуба за българската икономика. Вероятно голяма част нея – млади и образовани хора.
Нека погледнем за сравнение, какво се случва във Великобритания.
Тъмната страна на континента
Ясно се виждат британците, пътуващи в началото на лятото към топли дестинации по света. Завръщайки се, те неумолимо намират, че съгражданите им са станали малко повече от преди. По-точно, 5.5 милиона повече от 2007.
Потвърждение за значимостта на тези данни намираме в края на 2014. Тогава разликата между кацащи и излитащи спрямо 2007 е 4.4 милиона. Тогава е направено и последното преброяване на чужди граждани пребиваващи постоянно на територията на Обединеното Кралство. То разкрива 4.2 милиона чужди граждани, родени в чужда държава (1-во поколение имигранти). Тъй като критерият за кандидатстване за британско поданство е 5-годишен престой, процедурата отнема време, а и мнозинството от имигрантите минават именно през летищата на островната държава, изглежда логично, че близостта на двете числа би трябвало да подкрепя хипотезата за връзката между миграция и разликата между кацащи и излитащи.
Какво се случва на Европейско ниво?
Голямата картина
Евростат, разполага с пълни данни за всички 32 държави за 3-годишен период между 2012-2014 г. Интересен е двойният летен пик. Всъщност това не е точно двоен пик, а директна съпоставка между пристигащите отвън туристи и европейците втурнали се извън континента към екзотични дестинации. Колкото и да са богати и приключенски настроени жителите на Стария Континент, светът проявява още по-голям интерес към тяхната Европа.
Като оставим настрана милионите туристи, отново наблюдаваме стабилно изкачване на разликата в пристигащите и заминаващите си хора. Тук също вероятно играе роля ефектът на икономическото привличане. За трите години той е от порядъка на 800 хиляди души.
Епилог
На ниво индивидуални европейски държави този анализ има своите слабости. В централнa Европа например, където разстоянията между големите градове са малки и въздушният транспорт се конкурира с много други, тези ефекти се смесват с други и е по-сложно да се направи добра оценка за привлекателността на даден район само на база разликите между пристигащи и заминаващи. В случая с България и Великобритания, относителната географска изолираност от сърцето на континента до голяма степен помага на този феномен да изпъкне. Изглежда наистина много хора всеки месец напускат България през Терминал 1 и 2, без да имат намерение да се завърнат.
Като че ли няма нищо ново в това твърдение. Може би. Но тъй като вероятно става въпрос за способни млади хора, а не толкова за гастербайтери, които по-скоро биха натоварили колата, за да поработят лятото в Италия или Германия и да се върнат при семействата си, последствията от продължаващото масово бягство тепърва ще се изясняват. Едно е сигурно – много от тези емигранти не фигурират в статистиката на НСИ като такива. Вместо това ние ги забелязваме само по време на избори под формата на “ниска избирателна активност” или когато поредното училище се окаже заплашено от затваряне.
Когато се заговори за миграция от Изток към Запад, един от най-често изтъкваните доводи е младежката безработица. Но аз не смятам, че единствено безработицата прогонва младите и талантливи хора оттук – на българския бизнес определено не му достигат такива хора. Това, което движи младите и способните към Терминалите, е може би е чувството за липса на переспектива за развитие. А може би е чувството за липса на справедливост. Терминал 3 е желанието това да се промени. Терминал 3 е за тези излитащи хора.
