Край на мрежовата неутралност в САЩ. Масово цензуриране на постове и триене на акаунти от страна на социалните мрежи. Закони срещу речта на омразата онлайн. Това са само част от феномените, които променят интернет. Марк Скот е главен кореспондент в областта на технологиите за POLITICO, където той разказва какво е бъдещето на интернет… и защо то може би не изглежда никак добре.
Вече можем да си го кажем спокойно: 2017 бе годината, в която интернет бе погазен.
От агресивното, според някои дори фанатично увеличаване на дигиталната неприкосновеност и правилата за „речта на омразата“ в Европа до премахването на мрежовата неутралност в САЩ на 14 декември: тази година бележи края на една ера.
Няма го вече онзи интернет, в който хората от Филаделфия до Париж имаха достъп до една и съща дигитална услуга. Този базов принцип – „светът“ в „световната глобална мрежа“ [от англ. ез. World Wide Web – бел. прев.] – беше това, което превърна интернет в живеца на ежедневието ни. Именно той направи държавните граници все по-безсмислени и свърза хората, за добро или лошо, по начини, които преди броени години са изглеждали като научна фантастика.
Този общ, глобален интернет е мъртъв. На негово място се появява нещо съвсем различно: балканизиран „сплинтернет“ [от англ. ез. splinter – отломък, парче, треска, цепя се – бел. прев.], в който изживяването онлайн зависи от местните регулации.
През 2018 г. силите, които разделят интернет по регионални или национални линии, вероятно ще продължават да набират инерция, докато правителствата по цял свят налагат контрол над дигиталната сила, която заплашваше да превърне законодателите и политиците в дребни играчи в един техноцентричен свят, управляван от прищевките на Google, Amazon и Facebook.
Тази балканизация трябва да тревожи всеки, който подобно на мен вярва, че когато се използва правилно, глобалната дигитална революция – също както предишни знакови промени като Индустриалната революция – предлага нови икономически възможности и шанс за хората да бъдат по-активни участници в публичния живот.
От една страна, правителствените усилия да се поеме контрола над интернет са нещо естествено. Но без подобряване на световната координация на международните играчи (в това число Китай, където драконовите закони в интернет ограничават свободата на словото и други основни права), тази треска за регулации може да има противоположен ефект.
Вместо да поеме юздите и да контролира множеството крайности в онлайн пространството, като успоредно защитава основната глобална структура на интернет, установяването на местни правила заплашва да извади икономиката, както и обществения и политическия напредък на ерата интернет от релси.
Да вземем например мрежовата неутралност – понятието, което означава, че целият интернет трафик трябва да бъде третиран поравно, независимо дали търсите в Google, гледате филм в Netflix, или се оплаквате в Twitter.
На 14 декември Федералната комисия по комуникациите на САЩ премахна това изискване, всъщност позволявайки на телекомуникационните оператори да таксуват дигиталните компании за по-качествен достъп до мрежите. Онези, които подкрепят промените, твърдят, че това няма да попречи на иновациите, докато критиците, сред които и Тим Бърнърс Лий, създателят на световната глобална мрежа, казват, че това е краят на интернет такъв, какъвто го познаваме.
Независимо какъв ще бъде изходът, мярката ще промени начина, по който американците използват интернет – за добро или лошо, в зависимост от убежденията ви.
С променянето на позицията си относно мрежовата неутралност САЩ се разграничават от Европа, чиито регулации относно мрежовата неутралност все още в по-голямата си част държат на равенството в интернет трафика.
В идните месеци този различен подход на двата най-големи дигитални пазара в света (като изключим Китай) към един от основните принципи на интернет ще започне да пари.
Услуга, която е предназначена за потребители в САЩ например, може да влезе в конфликт с правилата на ЕС. Или европеец да получава различна версия от продукта, който би бил продаван на американец, единствено заради контраста в регионалния подход към мрежовата неутралност. Резултатът ще бъде регионализирано интернет изживяване, което е фундаментално различно от това, което имаме в момента.
Подобна балканизация онлайн не приключва с промени във Вашингтон, окръг Колумбия.
През октомври Германия прокара един от най- тежките закони за реч на омразата онлайн, включващ глоби от до €50 милиона евро за компании като Facebook и Twitter, ако те се провалят в това да премахнат незаконно съдържание от дигиталната си платформа в рамките на 24 часа.
Други държави в ЕС, най-вече Франция и Британия, също готвят подобни промени, за да окажат натиск над техногигантите, които да поемат отговорност за вредни или незаконни публикации, които се появяват на сайтовете им.
Много хора от двете страни на Атлантика, включително и част от технологичните компании, подкрепят подобни преработки. Но Европа отива доста по-далеч в ограничението на това какво може да се споделя онлайн, отколкото САЩ, където Първата поправка за свободата на словото прави подобни едностранни процедури за премахване на съдържание невъзможни.
Това също е причина за разлика в ежедневните преживявания на европейците и американците онлайн, тъй като съдържание, достъпно в Калифорния, може да не стигне до други, които живеят в Каталуния. Трудно е да видим как подобно дигитално разделение помага за споделянето на идеи и поощрява дебата между хората по света.
И не става въпрос само за САЩ и Европа – два от най-силните, въпреки че и до някаква степен неефективни, демократични региона в света, които оказват натиск за по-голяма регулация в интернет.
Русия, Турция и Филипините, както и растящ лист от авторитарни режими, или Китай и съществуващата “Велика защитна стена“ – всички те по подобен начин искат своя собствена версия на интерет. Това включва принуждаването на технологичните компании да съхраняват данни за граждани в сървъри извън страната, както и даване на средства на социалните мрежи да цензурират съдържание, което критикува националните лидери.
Това е настоящото състояние на дигиталния свят в края на 2017 г.
Без значително – и бързо – преразглеждане на това как интернет се управлява по света, идната година вероятно ще доведе до още от същото: още повече национален контрол над онлайн пространството, чийто глобален простор бързо се превръща в спомен от миналото.
