Доналд Тръмп е на тридневна визита във Великобритания. Поведението му и цялата хореография напомнят за едни други времена – когато могъщ и самовлюбен император би посетил второстепенна провинция, известна със симпатичните си порядки и интересна история, но, общо взето, незаслужаваща сериозно отношение. Най-близкият аналог от близкото минало е посещението на руския полковник-патриарх у нас.
Разбира се, Тръмп стъпва на установената след Втората световна война динамика на “голям брат-малък брат”, която вкара Великобритания в не една война, но донесе и сериозни икономически придобивки. Никога преди Тръмп обаче американски президент не си е позволявал да се държи така собственически.
Още преди да излети от Вашингтон, президентът се намеси в избора на нов лидер на консерваторите (и съответно премиер), като подкрепи Борис Джонсън. Обяви се и за Brexit без сделка (сценарий, който ще доведе до сериозна икономическа криза в кралството). Опита и да назначи крайния еврофоб Найджъл Фараж за преговарящ с ЕС. В типичния си необременен от дългосрочно мислене стил Тръмп настоя, че Великобритания трябва да се отърве от оковите на еврочленството на каквато и да било цена. Всички тези предварителни изявления сочат, че американският президент се чувства съвсем в правото си да се разпорежда в една чужда държава, напоследък обсебена от собствения си суверенитет.
С кацането си президентът поднови туитър войната си с лондонския кмет, обявявайки го за “класически загубеняк”, отбелязвайки ниския му ръст и, разбира се, обявявайки на света, че Лондон се управлява зле. Доколко г-н Тръмп е наясно с живота в Лондон е под въпрос, но е почти сигурно, че той не би си позволил подобни атаки в Париж или Берлин. Враждата му със Садик Кан не е от вчера: американският президент редовно използва образа на кмета мюсюлманин, според него неспособен и нежелаещ да се справи с тероризма, за вътрешнополитически цели.
Междувременно посланикът на САЩ в Лондон се появи по телевизията и безапелационно обясни на недоумяващата британска аудитория, че при скорошните преговори за свободна търговия между двете страни цялата британска икономика ще е на масата. От изявлението стана ясно, че британската страна няма думата по този въпрос. Преговорите носят ясния привкус на преговорите на акула с цаца.
“Цялата икомомика” включва възможността американски компании да приватизират британското здравеопазване и така да въведат изпитаната американска практика: многократно по-високи цени на здравните услуги, ограничен достъп на бедните до лекар и произвол на застрахователните компании.
Темата е изключително токсична за всеки британски политик и заявлението на американския посланик силно напомня настояването на руски висши чиновници преди години, че ще построят „Южен поток“ в България със или без българско съгласие. Тя е може би най-зловещиякт аспект на това, което се задава.
Безапелационно е и желанието на американски фермери да снижат хранителните стандарти във Великобритания, за да могат да продават нискокачествена продукция, вкл. хлорирано пилешко месо. Американският посланик обясни, че това няма да е проблем, тъй като потребителят ще може сам да реши дали иска да купува такива стоки. В крайна сметка кой освен пазара може да прецени дали химикалите в храната са вредни?
Тръмп и хората му си позволяват да командват Англия повече отколкото биха си позволили в повечето американски щати. Безпардонното поведение е само щрих от светлото бъдеще на страната извън ЕС. За американската десница Англия би била един чудесен 51-ви щат без право на глас.
Американският президент, разбира се, е уникално добър в това да надушва слабост и да се възползва от нея. След болниците и здравните стандарти консервативната американска власт може да мечтае още по-смело. Да опита да наложи и цял куп други неща – свободно притежание на оръжие, социален консерватизъм, отпускане на банковите правила. Затова и настоява за твърд Brexit. Затова и опитва да разруши ЕС. Защото всяка отделна европейска нация ще бъде лесна плячка.
А британците, останали извън ЕС, все по-трудно ще могат да отказват. Защото ще имат отчаяна нужда от търговски сделки. Тази им слабост, разбира се, ще я надушат и други – руснаци, китайци, шейхове. И всеки ще поиска по нещо голямо. Такова е и бъдещето на почти всяка европейска държава извън съюза.
Нищо, важното е, че народът ще си има суверенитет и ще е свободен от, както казва Тръмп, “оковите на ЕС”.
