SHARE

Социологическите проучвания имат своята роля в предизборната надпревара, а отчасти – и в определяне на решенията на гласоподавателите. След като малко преди изборите за 44-ото НС публикувахме материал, показващ минималните и максималните прогнозирани стойности за водещите партии и коалиции, сега е време за последваща оценка. Методологията на сравнението е достъпна в края на текста.

КОЙ БЕШЕ НАДЦЕНЕН ИЛИ ПОДЦЕНЕН?

Нека първо сравним минималните и максималните проценти, които агенциите прогнозираха, с крайните резултати от изборите. Трябва да отбележим, че минималните стойности включват и резултатите на агенции, които са давали и опцията „не съм решил за кого да гласувам“. Вижда се, че:

1) Всяка една от трите „най-малки“ партии от разглежданите всъщност постига по-висок резултат от прогнозирания от социолозите. Докато при ДОСТ това се дължи на невъзможността за оценка на потенциалния вот в чужбина, то при „Да, България“ и „Нова република“ проблемът най-вероятно е в подценяването на ефекта на гласовете в големите градове.

2) Единствената партия, която постига по-малка подкрепа от дори най-слабата прогноза, е „Воля“.

3) ОП постигат резултати, които са сравнително близо до средата между минималната и максималната подкрепа, показана от проучванията.

4) Подкрепата за БСП, ДПС и ГЕРБ е по-ниска от максималната прогнозирана, но е по-близко до максималната прогноза, отколкото до най-ниските стойности.

 

КОЙ ПОЗНА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ?

Според нашите изчисления трите социологически изследвания, които най-добре „предсказаха“ резултата от изборите, са проведени от Aplha Research (януари 2017 г.), „Тренд“ (февруари 2017 г.) и Exacta Research (март 2017 г.).

МЕТОДОЛОГИЯ

Разглеждаме само изследванията, проведени в периода 17 януари – 22 март 2017 г., като при сравненията в точността на социологическите проучвания не включваме тези за непоказаните на графиката партии (и особено ДОСТ поради фактора „чужбина“). Изключили сме и изследвания, които не дават информация (или не сме открили такава) за всяка една от останалите партии в графиката. 

Включени са проучванията на: „Тренд“ (01.2017 и 02.2017), Alpha Research (01.2017 и 02.2017), GALLUP International (01.2017 и две от 03.2017), ЕСТАТ (01.2017 и 02.2017) ЦАМ  (02.2017 и 03.2017), „Сова Харис“ (02.2017), AFIS (02.2017), ИМП (03.2017) и Exacta Research (03.2017).

Автор: Инфограф

Важно: След забележка от наш читател преизчислихме данните за точността на прогнозите на агенциите, които оценяват и дела на хората, които не са решили за кого ще гласуват. Така на 4-то място по точност се класира изследването на ЦАМ от март 2017 г. (буквално дни преди изборите). При втория подход най-точни излизат прогнозите на Тренд, Exacta са втори, ЦАМ са трети, а Alpha – четвърти. Така или иначе, в графиката сме оставили варианта, който използва оригиналните данни от проучванията, а не вторичните изчисления. Считаме първото за по-коректния подход, особено при положение че по свое усмотрение сме изключили оценката за по-малките партии и ДОСТ от сравнението [бел. авт.].

*С нас се свързаха специалисти, които изказаха и аргументираха забележки относно нашия подход, посочвайки различния характер, цели и момент на сравняваните от нас социологически изследвания. Не твърдим, че текстът по-долу е перфектен методологически, напротив. Но предвид липсата на ясно разработен метод за сравнение сме подходили по начина, който ни се е видял най-уместен, без да имаме претенция за съвършенство. Приветстваме разработването на подобен инструмент и приемаме критиките към текста ни, но предвид наличните/достъпни данни не виждаме друг подход за анализ на проблема, поне що се касае до изминалите избори [бел. авт.].

**Текстът и графичните изображения са препубликувани от онлайн платформата Инфограф, чиято цел е да насочи общественото внимание към важните числа на нашето време с тяхно разрешение. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.

Снимка: „България Днес“