SHARE

До броени дни Столичната община ще промени визията на бул. „Дондуков“, като ще замени паветата в района с асфалт. За това си решение тя първоначално решава да проведе анкета, от която впоследствие по съмнителен начин се отказва и в момента е оставила решението в ръцете на експертен съвет. 

За историята с асфалтирането на булеварда и множеството и съмненията в користни цели на общината разказва Стефан Ламбрев.

По план и визия бул. „Дондуков“ трябва да минава през обещаната „спокойна зона“, в която максималната разрешена скорост ще бъде 30 км/ч. Как Столична община иска да реализира визията си не е съвсем ясно, а част от действията им работят точно в обратна посока.

Накратко ще напиша защо съм привърженик на опцията павирана настилка в този район:

1. Паветата са изключително издръжлива настилка, което много намалява разходите по поддръжка.

2. Много от улиците в района са павирани и запазването на облика на района е важно и от естетическа гледна точка. Пример за това са историческите и културните центрове на повечето стари европейски градове. Ако искаме София да се развива и като туристическа дестинация, поддържането на паветата в централната й част е много важно условие.

3. По бул. „Дондуков“ минават трамвайни релси въпреки различните проекти и обещания на общината, пределно ясно е, че полагането на асфалтова настилка там няма да издържи на вибрациите и само след няколко месеца ще се отворят язви в новоремонтирания булевард – сравнително пресен пример е бул. „Янко Сакъзов“.

4. Асфалтът за разлика от паветата не просто позволява, но и стимулира по-високи скорости, а в разстоянието от бул. „Васил Левски“ до Министерския съвет има 9 пешеходни пътеки. Това увеличава рисковете от инциденти, повишава средната скорост на движението и на практика ще привлича допълнителен транзитен трафик, който иначе би минал по бул. „Сливница“ и бул. „Ген. Данаил Николаев“.

5. Вкарването на транзитен трафик в центъра на града е недалновидно решение не само за живеещите в близост до бул. „Дондуков“, но и за всички, които посещават централната част на София. Увеличеният трафик ще доведе до по-лошо качество на въздуха и противно на повечето прогнози до по-сериозно шумово замърсяване, което пък ще доведе до по-малко туристи и пешеходци и съответно до по-ниски обороти в магазините в района.

6. Друг важен момент, е че асфалтовата настилка (често слагана вече и по тротоарите и пешеходните зони) запечатва почвата. Познавайки капацитета или по-скоро липсата на такъв в СО да полива дърветата по булевардите в София, спокойно мога да прогнозирам, че от един „зелен“ булевард бул. „Дондуков“ ще се превърне в асфалтова площадка за отрицателно време. Това вече сме го виждали на бул. „Васил Левски“, на който на практика не може да се захване почти нито едно дърво, а много от старите вече са изсъхнали. Освен екологичните проблеми това отново ще се отрази на пешеходния поток, а оттам и на бизнеса в района.

7. След завършване на ремонта на моста „Чавдар“ и преасфалтирането на целия бул. „Дондуков“ не само ще се вдигне средната скорост на транзитните автомобили над разрешената и планираната, но и ще се увеличи броят на безразсъдните шофьори и на нощните гонки (на които кварталът често е свидетел по бул. „Васил Левски“ и бул. „Ген. Данаил Николаев“). Наличието на скоростна магистрала по средата на жилищен район, ограничаваща на практика достъпа до парка „Заимов“ и минаваща покрай 112-о основно училище и Първа английска езикова гимназия, е покана за инциденти.

8. Поради тези, а и още други причини и като човек, живеещ в района, смятам, че най-правилно и най-евтино (което може да е проблем за нечии корупционни мераци) е на бул. „Дондуков“ да се запази павираната настилка, да се ограничи движението по една-единствена лента в посока, трамваите да бъдат в трасе ограничено за автомобилите и, разбира се, да се реализира заложената в общия устройствен план велоалея. Това ще спомогне за визията, спокойствието и безопасността на живеещите в квартала, както и на всички гости които се опитваме да привлечем.

9. Наличието на подходящи пешеходни зони, маркирани и успокоени пешеходни пътеки биха се отразили много благоприятно на малкия и среден бизнес в района, десетките магазинчета по булеварда и ще засили икономическия микро район, който и в момента съществува. В България вече има много положителни примери, където успокоеното или напълно спряно движение води до разцвет на локалните бизнеси, което пък от своя страна води до по-високи приходи и стандарти както в района, така и в общината.

10. Не на последно място трябва да отбележа, че павираният бул. „Дондуков“ е част от историческия и туристическия образ на София. А това е ресурс, от който не бива да се отказваме!

Защо обаче имам притеснения, че СО и администрацията на район „Оборище“ имат други, може би користни цели за този проект?
През септември месец 2016-а беше пусната за първи път анкета, която имаше за цел да отрази мнението на хората, живеещи в района, и да се отчетат техните желания. Цялото мероприятие се състоя в условия на „пропаганда“ от страна на кмета на р-н „Оборище“, който обясняваше на живеещите в района, че велоалеята ще им отнеме паркоместата, че няма кой да реди павета и какви ли не обичайни опорни точки. Интересното беше, че при стартирането си анкетата нямаше никаква защита от автоматично гласуване и не само че нямаше защита, ами определено имаше такова, което да гарантира, че „желаният“ вариант за пълно асфалтиране по модела на бул. „Янко Сакъзов“ винаги ще е водещ. Резултатите стигнаха скандалните 400 000 гласа, след което статистика вече не можеше да се визуализира в гугъл формите. Аз обаче предвидливо съм си запазил няколко скрийншота, които могат да бъдат намерени на стената ми във фейсбук (с датите, на които са направени).
На 23 септември 2016-а имаше и коментар по БНР за случая. След това се появи втора нерекламирана анкета, отново в гугъл формите, този път като инициатива на р-н Оборище. Тази анкета също беше манипулирана, което може да се види по странните пикове на активност, а впоследствие и новината от сайта на район „Оборище“ беше премахната.
След като публично беше оказан натиск и беше коментирано, че анкетите в този си вид са лесни за манипулиране и подобна манипулация явно се случва, от администрацията на общината решиха да пуснат специален сайт за анкети.
Интересното в случая, че сайтът anketi.sofia.bg има една-единствена анкета – стартирала на 2 ноември 2016 г. сутринта и след няколко минути вече имаше регистрирани над 72 000 „анкетирани“, които на практика преповтаряха резултата на предишните две манипулирани анкети. След първоначалния пик в гласуването и след публичното обявяване на анкетата по медиите до края на деня бяха регистрирани цели 400 нови гласа. Как гласуват 72 000 човека рано сутринта и после рязко се губи интерес сред гражданите също е много интересен казус. За сравнение, на 20 април 2017 година общият брой на анкетираните е достигнал 77 786. 72 хиляди за минути, 5 хиляди за 4 месеца. Анкетата, въпреки че е защитена с captcha, на практика отново позволява многократно гласуване без особени ограничения, но това, което е скрито от обществото, е активността, за да не будят подозрение резултатите.
В деня на последното публично обсъждане анкетите бяха премахнати от сайта на СО и в момента anketi.sofia.bg дава грешка при зареждане.
Какво се случва сега?
 
След последното публично обсъждане от 16 май 2017 г. на проекта до консенсус не се стигна и мнението на живеещите в района на практика не беше взето предвид. Сега се очаква решението на експертен съвет, но лично за себе си аз вече знам какво ще бъде неговото решение. Дано съм лош пророк, но след няколко години бул. „Дондуков“ отново ще бъде пред основен ремонт и темата отново ще е актуална. А няколко милиона от бюджета на общината ще бъдат безвъзвратно загубени. Иначе до броени дни очакваме да започне ремонтът, без да има официално яснота какво трябва да получим като краен резултат. И за да не звучи съвсем песимистично, трябва да отбележа, че все пак ремонт ще има, а няколко от добрите идеи които бяха предложени от гражданите и организациите, присъствали на обсъжданията, все пак бяха възприети.
Автор: Стефан Ламбрев
Заглавна снимка: Димитър Стоянов
Текстът е препубликуван от блога „За Дондуков“ с разрешение на автора. Заглавието и уводът са на редакцията на „Терминал 3“. 
SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.