Когато убийството на журналист разтърси из основи една държава, става ясно, че всъщност има държава.
Такъв е случаят в Словакия, където 120 000 души излязоха на протест в близо 50 града миналия петък, изразявайки дълбокото си неудовлетворение от случващото се в родината им. Това са най-големите протести от т.нар. Кадифена революция през 1989 г., когато комунистическата власт в страната пада от власт. Протестите са красноречиво явление във времена и държава, в която политическите лидери си позволяват все по-често да атакуват журналистическата професия.
А словашкият премиер Роберт Фицо е чудесен пример за това поведение – той редовно нарича журналистите „хиени“ и „преститутки“. Днес Фицо вероятно съжалява за думите си.
Протестиращите словаци изискаха от властите намесата на международни експерти в разследването на убийството на Ян Куцяк, което катализира обществения гняв, след като 27-годишният разследващ журналист бе намерен убит в дома си заедно с приятелката си, с която трябваше да се венчаят през май тази година.
По време на протестите в петък тълпата вдигна юмрук, който стискаше ключове, и ги разтърси, така че да зазвънят – символ на мирните протести от 1989, които свалят комунистическото правителство.
Куцяк беше разстрелян заедно с приятелката си Мартина Кушнирова, като се счита, че разследващият журналист е бил убит заради работата си – подобно на малтийката Дафне Галиция той разследваше следата на Словакия в „Панама Пейпърс“. Куцяк работи върху укриване на данъци от словашкия елит и връзките на словашките политици с италианската мафия, като, както вече ви разказахме, е получавал заплахи, които са били игнорирани от полицията.
В историята се намеси и бивша състезателка в конкурса Мис Вселена, която в свободното си време позира без горнище… и получава правителствена работа като асистент на словашкия премиер. Ян Куцяк разследва и това назначение, изпращайки въпроси до институциите, търсейки отговор за случващото се. Дни преди да бъде убит, той открива, че тя е свързана с италианската мафия и бизнесмен, който заедно с правителствени лица участва в схема за източване на европейски средства.
Подложен на огромен натиск, вътрешният министър Роберт Калиняк подаде оставка. Калиняк е ключов съюзник на премиера Роберт Фицо, като той заемаше и поста на заместник-премиер. Разследванията на Куцяк засягаха лица, с които Калиняк е имал бизнес отношения, а парньорите в коалиционното правителство обвиняват бившия вътрешен министър в конфликт на интереси. Калиняк е на власт от години, като за това време се е въвличал в множество скандали и е избягвал многобройни призиви да подаде оставката си.
Протестиращите искаха повече от това – те настояват за падане на цялото правителство на Фицо, като това е вторият министър от партията „Смер“, който подава оставка. Министърът на културата напусна непосредствено след случилото се, заявявайки, че за него е неприемливо журналист да бъде убит в рамките на мандата му. Словаци подкрепиха своите съграждани и исканията им и в паралелни демонстрации в Прага и Берлин.
Фицо няма да даде властта без бой. Въпреки призивите на президента за тотални промени в правителството или предсрочни избори премиерът заяви че това е „опит за дестабилизиране на държавата“. Фицо заема изключително противоречива и зловещо позната позиция, обвинявайки опоненти в „глобалистки“ конспирации срещу него, въвличайки името на Джордж Сорос в убийството. Този ход на премиера провокира сериозни критики, включително в управляващата коалиция, като различни политици заявиха, че той трябва да подаде оставката си. Президентът го обвини в „заслепена от властта арогантност“.
Ако коалиционният партньор напусне правителството, Фицо ще изгуби и без това крехкото си мнозинство. В случая тоя вероятно ще търси подкрепа от крайнодесни екстремистки партии, водени от Мариан Котлеба, които имат връзки с неонацизма.
Гледайте Словакия и мислете за България: страната е бивш съветски сателит, обсебван от корупция и политически сиви кардинали. Страната е членка както на НАТО, така и на ЕС. За разлика от България обаче словашките журналисти неуморно разследват престъпленията на политическия елит и въпреки че има спад в сравнение с предишни години, през 2017 тя се нарежда на 17-о място по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“.
Това, разбира се, не означава, че съдът преследва властимащите. Подобни случаи няма. Междувременно паралелите продължават, докато различни олигарси бавно асимилират словашките медии под егидата на правителството. От „Репортери без граници“ съобщават за концентрация на медийната власт в ръцете на местни и чуждестранни олигарси, както и за нарастващ контрол над държавните медии.
На фона на всичко това правителството продължава да се преструва, че нищо не се е случило. Днес обаче отрицанието не е достатъчно. Смъртта на Куцяк обърна вниманието на света към Словакия, но тя постигна нещо повече – тя хвърли светлина над случващото се в една държава, където подобен ужасяващ акт е безпрецедентен в модерната история.
„Въпреки всички проблеми реакцията на обикновените хора в лицето на тази смърт показва, че ние наистина принадлежим към Запада„, казва професорът по политически науки Соня Зомолани пред New York Times.
Словакия се бори за изграждането на един свят, където подобен акт е немислим. Как ще свърши тази борба зависи единствено от гражданите ѝ.
Снимка: Joe Klamar/AFP
