25 НОЕМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН ЗА БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ
Една и съща жена, една и съща кухня, една и съща събота, но при различни обстоятелства.
Сложи си обица на ухото е мотото на кампанията „Говори открито срещу домашното насилие“ на Avon, като подробности можете да разберете във facebook страницата на Avon България.
Фактите са тъжни и плашещи: всяка четвърта българка е жертва на физически или психически тормоз, като рядко чуваме и разбираме за подобни случаи, дори да се случват на наши близки. В webcafe има един текст, който ме сграбчи за гърлото и така ме държа дълго време, препоръчвам: На един шамар разстояние. Сега го отворих пак, за да погледна коментарите, където попаднах на следните бисери, представени като народна мъдрост:
Бий жена си всеки ден, ти и да не знаеш защо, тя знае.
Имаше една много вярна приказка, че една жена кога и да е бие човек…
се ше е късно и се ше е малко – вярно е.
И това се приема за нормално – в много семейства. Най-лошото е, че децата виждат този модел на поведение и за тях това е нормалното, това е стандартът. Момчетата израстват с идеята, че рано или късно ще си намерят своята жена, която да бият, и най-лошото: ако не я бият, нито те са истински мъже, нито тя е истинска жена – защото, както разбираме от народната мъдрост – жената трябва да бъде бита.
А момичетата израстват смазани, страхливи и готови на всичко, защото рано или късно – все ще си намерят един здрав истински мъж, който ще ги бие, защото е така – истинските мъже бият! А те ще се стремят да попаднат на поне по-заможен мъж, та между шамарите да могат по някой лъскав подарък да получават и от време на време на барче, ресторант или чалготека да идат – да се поразкършат, ама умерено – щото ако се отпуснат на дансинга – току-виж пак са отнесли кьотека.
Идеята за снимките, сравнението, локацията – т.е. кухнята, насока за грима и самото заснемане е на дъщеря ми, която държи да бъде представена така: Ади Б.
Когато получих обиците на Avon с предложение да се включа в проекта „Сложи си обица на ухото“, към тях имаше бележка с информация за кампанията срещу домашното насилие, която дъщеря ми прочете, погледна ме много изплашено и учудено и каза: мамо, нас татко не ни бие, и твоят татко не те е бил, и изобщо не познаваме никой мъж, който да бие жена си. Пожелавам си да доживея деня, когато всички деца – момичета и момчета, няма да разбират какво означава „домашно насилие“.
*Статията първоначално е публикувана от блога на авторката Ana’s Handbag.
