Борисов замина за важни срещи в Брюксел и арабския свят и остави патриотите сами у нас.
И последва пълната вакханалия – първо Волен Сидеров се събуди от дългия си сън, заби барабани, сам си спря телевизията, тръгна да прави нова коалиция с Бареков и се възмути, че не сме подкрепили Русия при разкола с Вселенската патриаршия.
Дотук – патриотична драма като патритоична драма. Никой не е очаквал нещо по-различно от Сидеров. Дори напротив – може да се каже, че това бе една от най-спокойните седмици на това правителство, което в последните месеци генерира по два скандала и една криза на ден.
И тогава продума Валери Симеонов:
“Тоя закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея уж болни деца без грам майчинско чувство, грижа за тях.”
Очарователни са сегашните опити на властта и пропагандаторите им да обвиняват, че за искането на оставка на Симеонов стоят всякакви тъмни сили от Джордж Сорос до БСП. Нима БСП накара Симеонов да изрече тези безобразни думи? Нима темата за майките на деца с увреждания и техния протест не бе изчезнала от общественото внимание, преди Симеонов сам да си я повдигне?
Като научи за думите, Борисов от Брюксел се опита да потуши размириците, като каза, че на Валери Симеонов думите „невинаги излизат така, както той иска“ и съвсем скоро вицепремиерът ще се поправи.
Вицепремиерът обаче на принципа „Бог високо, цар далеко“ реши, че няма какво да се поправя и повтори същите думи отново. Тогава и дойдоха исканията за неговата лична оставка.
И така, стигаме до понеделник, където Борисов вече е в Обединените арабски емирства и му се наложи на пресконференция да се обяснява защо не може да уволни Валери и как правителството ще се разпадне, ако това се случи.
Така наместо да се похвали с новите инвестиции и партньорства, чуждестранните посещения станаха повод Борисов да се оправдава защо не може да отстрани министър и да заплашва през арабските домакини, че правителството може иначе да падне.
Но като върховен символ на политическото дебелокожие на същия ден бе затворен Фондът за лечение на деца в чужбина. След серия опити работата му да забуксува той най-накрая успешно беше довършен, а 12-милионният му бюджет минава към здравната каса, без яснота как средствата ще бъдат заделяни за деца.
Анонсът дойде на същия ден, на който майките на деца с увреждания протестираха за това, че никой не ги чува. И не просто не ги чува, а и всички ги нападат.
Но цинизмът не спря.
Валери Симеонов бе подкрепен от „работодателските“ организации. Понеже явно трябва някой да се застъпи за теб, когато наречеш протестиращите майки – „кресливи жени“, които „спекулират“ с „уж болни деца“. И на същата пресконференция Симеонов потвърди отново, че стои зад всяка своя дума.
Фактът, че може един проблем, изцяло създаден от думите на Симеонов, да бъде потушен с вечното плашило БСП, говори за това, че сме слепи за цинизма – на вицепремиера, слепи сме за цинизма, изливан върху тези майки, слепи сме за цинизма във всички сфери на властта.
Ружа Смилова направи обобщение, което служи и за финал на тази жалка картинка.
„Роботърговците, пардон – работодателите, щели да изведат хората си в защита на стабилността и кабинета.
Клето „общество“, в което
– вицепремиер хули най-слабите,
– насъсква едни слаби срещу други слаби,
– и получава подкрепа от най-силните.
Насъскването на едни нещастни хора срещу други нещастни хора е най-голямото престъпление на това правителство и неговите „медийни“ и други ятаци и помагачи.
Това престъпление е непростимо – то заплашва да взриви обществото ни.“
