Още в края на миналата година написахме, че Северна Ирландия може да е краят на Тереза Мей… или Обединеното кралство. Днес няколко месеца по-късно Брюксел de facto замрази преговорите, докато не бъде намерено решение. А опциите пред Тереза Мей за такова както тогава, така и сега не са особено големи.
Причината: С излизането на Британия от ЕС може да се върне границата между Северна Ирландия и Ейре. Никой не иска това.
Но има огромна разлика в това какво желаят страните. Европейският съюз е непреклонен, че за да се избегне създаването на реален митнически контрол (а с него и твърда разделителна линия) Северна Ирландия трябва да следва правилата на единния пазар на ЕС.
Тереза Мей също е склонна на този вариант, но това не важи за евроскептичното крило в партията ѝ, както и за коалиционните ѝ партньори от Северна Ирландия, от които зависи оставането й на власт.
Тези позиции не са се променили от края на миналата година, но се случиха две важни събития.
За да се отпушат преговорите по приемане на търговско споразумение между Британия и ЕС, Тереза Мей склони на европейския вариант, но искаше да промени думите на споразумението така, че да не изглежда да е склонила, за да може да убеди партньорите си у дома, че не е направила отстъпка.
Изумително е, че това бе видно за всички, защото правна разлика между „синхрон в законодателството на Северна Ирландия и единния пазар“ и „следване на законодателството на единния пазар в Северна Ирландия“ няма. Въпреки това всички си затвориха очите и оставиха британският премиер да води преговорите.
Така уж решеният проблем отново бе възроден този месец, когато Тереза Мей обяви в реч обяви, че отново иска компромис от Брюксел за „невидима граница“, в която Северна Ирландия между Ейре ще има, но с помощта на високите технологии, чипове и електронни карти преминаването на блага и хора ще бъде незабележимо.
Брюксел има твърди аргументи против. На първо място, подобно решение е на границата с научната фантастика, на второ място, Британия вече се съгласи законодателството на Северна Ирландия да следва това на ЕС.
И поради това миналата седмица председателят на Европейския съвет Доналд Туск заедно с премиера на Ирландия Лео Вардакар поставиха своебразен ултиматум:
„Очакваме Обединеното кралство да представи конкретно и реалистично решение за избягване на твърдата граница.
Докато това не бъде сторено, е трудно да си представим как ще продължат преговорите.
Ако някой в Лондон предполага, че на преговорите ще се споразумяваме по другите теми преди ирландския въпрос – моят отговор е: Ирландия първа.“
Истината е, че още в самото начало Британия и ЕС се споразумяха първо да уредят „развода“ – колко пари ще плати Британия, как ще се защитят гражданските права на европейци и британци и какво ще се случи с границите – най-вече тези на Северна Ирландия.
Това бе и причината Тереза Мей да склони миналата година на европейското решение.
Границата между Република Ирландия и Северна Ирландия е била повод за сериозни кръвопролития, и то в не толкова далечното минало. Споразумението на Велики петък, което слага край на сблъсъците, е подписано 1997 г. – преди 20 години. Голяма част от националистите (подкрепящи обединението на Ирландия) и юнионистите (подкрепящи оставането на Северна Ирландия в Обединеното кралство) са все още живи и ако днес се карат в телевизионни предавания, то същите тези хора преди не много години са се стреляли.
Ирландия е категорично против всякакви гранични режими, които предполагат регистрация на хората и благата, които преминават границата, и това беше затвърдено днес от премиера на Ейре.
И с това далеч не приключват проблемите на Обединеното кралство. Първият министър на Шотландия Никола Стърджън обяви миналата година, че ако Северна Ирландия може да остане в единния пазар, то същото трябва да важи и за Шотландия, която също на изборите гласува за оставане в ЕС.
Реално, ако Обединеното кралство се раздели на Шотландия и Северна Ирландия, при които важи законодателството на ЕС, а в Англия и Уелс то не важи, то е единствено въпрос на време шотландци и северноирландци да осъзнаят, че няма смисъл да плащат данъците си на Лондон, а да нямат думата за законодателството на ЕС.
Тереза Мей успява да се задържи на власт единствено с отлагане на важните решения и словесни акробатики за това какви всъщност са британските преговори.
Времето ѝ за нерешителност обаче изтича, а навярно с него и времето ѝ на Даунинг стрийт №10.
