Руската централна избирателна комисия отказа да допусне Навални до президентскитите избори през 2018 г., съобщи британският Times.
Решението на комисията е, че освен ако обстоятелствата не се променят, руският опозиционер няма да може да се изправи на изборите, тъй като е осъден за престъпление. В момента Навални изтърпява задържане от 25 дни за организирането на протести на 12 юни, на който ден бяха задържани още хиляди протестиращи.
През 2016 г. Навални даде заявка да участва на президентските избори, което предизвика руската прокуратура да възобнови разследване за “оргaнизиране на кражба на имущество” срещу него. На 8 февруари 2017 г. съдът призна Навални за виновен и му наложи петгодишна условна присъда.
След присъдата възникна спор дали тя възпрепятства Навални да се кандидатира, тъй като руската конституция забранява на лица, лишени от свобода, да се явяват на избори, но не е изрично упоменато дали забраната важи за условни присъди.
Историята на делото
През 2012 г. прокуратурата образува разследване срещу Навални и бизнесмена Пьотр Офицеров за незаконно присвояване на 400 000 евро.
На 18 юли 2013 г. руският съд намира Навални за виновен и го осъжда на пет години лишаване от свобода, като присъдата е mot-à-mot преписана от мотивите на прокуратурата с тази разлика, че обвинението иска шест, а съдът му присъжда пет години.
Тогава обаче става нещо странно. На следващия ден прокуратурата протестира присъдата на съда с мотива, че Навални не трябва да бъде лишаван от свобода, докато присъдата не бъде потвърдена от по-висша съдебна инстанция.
По това време протестите в Русия продължават и навярно Кремъл уплашен, че ще превърне Навални в мъченик, го освобождава. През същата година са и кметските избори в Москва, на които Навални решава да се кандидатира и да спечели 27% от вота, като става втори, изпреварен единствено от кандидата на Путин – Сергей Собянин.
Оттогава насетне обаче движението на Навални набира все повече сили, като той е успял да консолидира опозицията зад гърба си, да прави разследвания срещу руското правителство и да възбужда простести из цялата страна. Това довежда до неколкократните му арести и заплахи и през 2016 г., след като Навални обявява, че ще се изправи срещу Путин на избори, същото разследване на прокуратурата е възобновено.
През 2016 г. Върховният съд на Русия решава да върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд. Това се случва в момент, в който вече Европейският съд за правата на човека е обявил, че на Навални му е нарушено правото на справедлив процес.
И така на 8 февруари първоинстанционният съд в гр. Киров отново призна Навални за виновен и го осъди този път на пет години условно. Отново присъдата е изцяло преписана от старото съдебно през 2013 г., което от своя страна бе преписано от мотивите на прокуратурата.
Спор дали осъдено условно лице може да се яви на избори обаче реално няма. Кремъл просто иска да държи всички козове в ръцете си. Както през 2013 г. властите го освобождават, за да се яви на кметските избори в Москва – преценили, че протестите в негова подкрепа са по-опасни от кметската му кандидатура, така и сега – решението ще зависи от милостинята на Путин.
Очевидно в момента заплахата от самия Навални е по-голяма, от колкото от масовото недоволство, но решението на избирателната комисия е „освен ако обстоятелствата не се променят“.
Повече за Алексей Навални може да научите тук и тук. За надигащите се протести в Русия и ответната реакция на Кремъл тук и тук. За Фонда за борба с корупцията тук, а за част от неговите разследвания тук и тук.
