Господ обича смелите и определено обича Еманюел Макрон. И ако всичко върви, както досега, може той да стане следващият президент на Франция. Той е на 39 г. и преди да влезе в политиката, е печелил по € 2 милиона на година като инвестиционен банкер в “Ротшийлд и сие”. Завършил философия в Сорбоната, днес той обещава “Революция” (както е озаглавил книгата си) и не е нито ляв, нито десен – но няма нищо общо с демагогията на крайнолеви и десни.
И е женен за учителката си по френски, която е с 20 години по-голяма от него.
Сравняват Макрон с канадския премиер Джъстин Трюдо. Също като него, той търси начин да разпространи нормалността чрез интересното и силно послание, а не като обвинява за всички несгоди бежанци, вероизповедания, световния ред и т.н. Разбира се, това идва с внимателно обмислена кампания.
До миналата година Макрон беше безпартиен член в правителството на президента Франсоа Оланд и министър на икономиката. Плановете му за либерализиране на трудовото законодателство, които щяха да задвижат френската икономика, не можаха да бъдат приети под натиска на крайното ляво, което заложи на защитата на 35-часовата работна седмица.
И така Макрон, осъзнал, че не няма какво повече да прави в лявото правителство на Оланд, реши да го напусне. Но причината не е само тази, а и с амбицията да се прицели в Елисейския дворец. Часове преди срещата си с президента, на която неговият министър иска да му връчи оставката си, Макрон информира всички медии за намерението си – така завладя целия информационен поток, като превърна събитието в телевизионно шоу.
След това той даде начало на собственото си движение En Marche! Критиците му често изтъкват, че той все още не е излязъл с конкретна предизборна програма, а е обещал да го направи до края на февруари. Въпреки това неговото движение има ясни очертания – проевропейско, реформаторско, насочено към помагане на бизнеса, но и съхраняване на социалните програми. Идеите на британския премиер Тони Блеър, адаптирани за френска аудитория. Революция – в това, че ще бъдат загърбени разграниченията между ляво и дясно, както и че ще се сменят лицата в управлението, но основите на Франция и европейското ѝ развитие ще бъдат запазени.
Съперниците му залагат на другото послание. Във Франция младежката безработица е 26% (общата 10%) според данните на Евростат за края на 2016 г. и евроскептичната лидерка на Националния фронт Марин льо Пен разчита, че говоренето против имиграцията и в подкрепа на протекционизма ще ѝ спечели не само крайнодесните, но и левите избиратели.
Кандидатът на социалистите Беноа Амон също залага на обещания като безусловен базов доход от €600, който ще получава всеки пълнолетен гражданин, без значение дали работи или не.
Републиканецът Франсоа Фийон – доскоро смятан за фаворит в президентската надпревара – залага на консервативни политики, които радикално да изменят социалния облик на страната. По пътя си към Елисейския дворец обаче той се натъкна на проблем – “Пенелопегейт”, кръстен на съпругата му Пенелопе Фийон, за която стана ясно, че е работила като парламентарен асистент на съпруга си и за това са ѝ били платени общо €800 000 от бюджета. И всичко щеше да е наред, ако тя наистина е работела като такъв. Защото има основателни съмнения, че всъщност не е извършвала никаква дейност и в момента властите разследват случая.
Това срина подкрепата за Фийон, като дори се заговори за неговото оттегляне от изборите. От фаворит той е трети с 18,5% подкрепа в сравнение с Марин льо Пен, която има 25%, и Беноа Амон с 16,5%. От скандала насам подкрепата за Макрон расте и в момента той регистрира 20% подкрепа по данните на Ifop.
Първият тур на изборите е на 23 април и до втория тур ще стигнат само двама кандидати. Ако резултатите на Макрон се запазаят, а доверието към Фийон продължава да спада, то е най-вероятно французите да избират между Марин льо Пен и Еманюел Макрон.
Франция вече на няколко пъти доказа как може да се консолидира пред опасността популизмът на Националния фронт на Льо Пен да спечели избори. Сред най-ярките примери е именно президентският балотаж през 2002 г., на който баща й – Жан-Мари льо Пен, успя зрелищно да загуби със 17,8% от гласовете срещу 82,2% за Жак Ширак. Подобен бе развоят и на областните избори през 2014 г., когато партията на Льо Пен излезе първа в няколко области и тогава последва мобилизация на всички избиратели от ляво и дясно и не ѝ позволиха да вземе дори един областен управител.
Това са плановете и на всички опоненти на Льо Пен – да стигнат до втория тур, където те очакват да получат подкрепата на всички, които искат да предотвратят нейното президентство, което може да нанесе огромни щети върху целостта на Европейския съюз и идентичността на Франция.
За момента младият Еманюел Макрон, изглежда, има най-големи шансове да случи своята революция.
Повече за него и френските избори може да прочетете в преведената от Александър Малинов на български статия на самия Макрон „Европа държи съдбата си в собствените си ръце„.
