Пейзажът на европейския енергиен сектор се променя.
И не само – той е под напрежение както никога досега, подчертават от Financial Times. От променящите се държавни политики до технологичния напредък и бума в растежа, както и от падащите цени на възобновяемата енергия – всичко това подрива икономиката на традиционните енергийни източници.
Моделът – електричество от газ или въглища през разпределителна мрежа към пасивен потребител – бавно бива изоставян.
Това са трите „Д“-та, обясняват от изданието: Декарбонизация, Дигитализация и Децентрализация. И те все повече променят сектора.
Макар и сигурните прогнози все още да зависят от много фактори, скорошно проучване на Международната агенция за възобновяема енергия предвижда, че до 2020 технологиите за възобновяема енергия ще осигуряват по-ниска средна цена от еквивалентите им на твърди горива. „Най-сигурният индикатор, който наблюдаваме, е падащата цена на вятърната и соларната енергия. Именно тази тенденция може да промени структурата на европейската индустрия: от регионално фокусирани предприятия в поле, доминирано от по-голям, по-глобален бизнес, който има капацитетът за възобновяема енергия да постигне ефективност на цената“, казва Сам Ари, анализатор от Обединената банка на Швейцария.
Разцепването на двете най-големи компании за обществени услуги RWE и Eon е последният пример за тази тенденция. Eon се отказва от бизнеса си с възобновяема енергия и се съсредоточава над електроразпределителни мрежи, а RWE добавя вятърни и соларни енергийни мощности към вече впечатляващия си капацитет. Управлението на немската енергийна мрежа е все по-сложно поради зависимостта на страната от вятърна и соларна енергия, което означава, че мрежата има повече електричество, когато има повече слънце и вятър, и по-малко, когато такива липсват.
„Вярваме, че времето ще покаже кое е по-добро. Пазарът още не е решил, така че вярваме, че трябва да сме активни във всички сектори по време на транзита, вместо да се опитваме да отгатнем какво ще е пазарното развитие“, казва Франческо Стараче, изпълнителен директор на Enel, които пък са взели обратното решение – да заложат както на традицията, така и на бъдещето.
Еманюел Макрон също даде дума да намали зависимостта на Франция от ядрената енергия и да се насочи към възобновяемата такава. Делът на възобновяемата енергия е нараснал във Франция, Португалия, Испания, Германия и Великобритания, както и в ЕС като цяло. За момента Франция и Великобритания са най-далеч от поставените цели за 2020, макар и не с много.
Нещо повече – влиянието и властта се прехвърлят към потребителя, единодушни са специалисти от сектора. Това става възможно благодарение на увеличаващата се дигитализация, продължителния растеж на поколението на възобновяемите източници и напредък в батериите, които да съхраняват получената енергия – което означава, че потребителите ще започнат да генерират свое собствено електричество и ще разчитат все по-малко на централизирани мрежи за разпределение. Така те ще имат възможност да избират как потребяват енергия в бъдещето.
Но вятърът на промяната духа не само в Европа, а и в Южна Америка. Там, където ресурсите движат световната икономика от векове, както подчертават от Market Views. Днес възобновяемата енергия дава възможност за експлоатация на природните ресурси с полза за местните, като през последните години Латинска Америка прави огромни усилия да развие вятърните, соларните, геотермалните и биогоривните си енергийни ресурси. И според изданието континентът се намира на прага на революция, която ще промени региона из основи и ще създаде множество възможности за бизнес.
Континентът, който отговаря за над 20% от световните залежи на петрол, разчита именно на тази суровина за 46% от снабдяването си – при световни средни стойности от 31%. Но секторът се освобождава от тази зависимост, като според Inter-American Bank Латинска Америка ще удвои износа си на енергия между 2015 и 2040, нуждаейки се от 1500 допълнителни терават часа. И нито една от новите централи в региона няма да се храни с гориво, което отваря полето за различни технологии. Централноамериканските страни, както и Карибите първо се оттеглиха от петролните централи, като много от тях се прехвърлят на въглища. Негативните ефекти от въглищата обаче означават, че страната надали ще разчита на това изкопаемо гориво в бъдещето.
Най-интересното тепърва предстои за онези, които са достатъчно предприемчиви да предвидят бъдещето!
