SHARE

Автор: Славомир Сиераковски „Project Syndicate“

Въпреки че годишните обръщения на Владимир Путин относно състоянието на съюза са винаги повод за агресивно говорене и намеци за използване на военна сила, тазгодишното обръщение попадна в своя, собствена категория. За щастие, сега е вече очевидно, че думите на руския президент не означават нищо.

ВАРШАВА – Неотдавнашното ежегодно обръщение на руския президент Владимир Путин за състоянието на страната му беше толкова демонстративно – заплашително, че чак звучеше успокояващо. Той не само забрани на Запада да пресича т.нар. „червени линии“; той обяви, че сам ще определи къде се намират тези линии. Той не уточни, дали ще информира някой друг – сякаш винаги е бил Създателят, а не един от политиците от миналото, само маркиращи тези червени линии, .

Малцина ще повярват на Путин, когато той намекне, че Русия е застрашена от мощта на Европейския съюз, а той дори не може да се справи със собствения си член – Унгария. Същото важи и за САЩ. Въпреки че администрацията на президента Джо Байдън току-що наложи нови санкции срещу Русия, те изглеждат дори по-символични от тези, наложени от Доналд Тръмп – президентът, избран с руска помощ. С тези нови санкции руската рубла се обезцени за два дни, но след това отново нарасна в стойност.

Дори руският народ не намира зазаплахите на Путин за убедителни. Това не означава, че ще побързат да го свалят от длъжност (подобни ходове дори обикновено водят до още по-зловещ режим). Но и няма признаци, че руснаците ще реагират така, както реагираха след анексирането на Крим, когато популярността на Путин рязко се повиши.

В крайна сметка руската кражба на Крим и Донбасския регион на Източна Украйна не са облагодетелствали нито Русия, нито нейния народ. След като завзе и унищожи 7% от територията на Украйна, Кремъл сега трябва да поддържа тези територии, като финансира наемници, изгражда допълнителна инфраструктура (като гигантския мост от руската територия на континента до Крим) и изплаща обезщетения на местните жители, които не могат да живеят и работят нормално.

Освен това, Русия е загубила – вероятно завинаги – добрата воля, с която някога се е ползвала в украинското общество, което исторически е функционирало в руската културна сфера. (Същият вид културен „развод“ също е в ход и в Беларус.) Украинците гледаха руска телевизия, слушаха руска музика и купуваха руски потребителски стоки; едва ли някой – поне на изток от Киев – се вдъхновявал в миналото от „украинската национална идентичност“. Но всичко това се промени. Нито един украински политик не е направил толкова, колкото Путин, за да обедини украинците около идеята за украинска националност.

Руската агресия, също така, накара Украйна да разшири и консолидира армията си, да продължи по-дълбока културна, икономическа и политическа интеграция със Запада и да проведе вътрешни реформи (макар и бавно). Путин дори успя да превърне проруски политици (като украинския президент Владимир Зеленски) в герои на борбата за независимост от Русия.

Следващото постижение на руския лидер най-вероятно ще дойде под формата на подобрени изборни резултати за политическата партия на Зеленски, последвано и от преизбирането му. С проруската опозиционна платформа – „За живот“ – която в момента е водеща в социологическите проучвания, този резултат доскоро изглеждаше несигурен. Но с действията си Путин почти гарантира, че руските сили ще загубят подкрепа.

Разширяващият се списък с „постижения“ на Путин включва разрушаване на политическите и икономическите отношения с Чехия, която наскоро изгони 60 руски дипломати. Преди разкритията, че Кремъл стои зад експлозия в чешки склад за боеприпаси през 2014 г., при която загинаха двама души, президентът на страната Милош Земан беше може би най-пропутинският политик в Европа, а министър-председателят Андрей Бабиш дору се беше противопоставил на удължаването на санкциите на ЕС срещу Русия. Чешката република вече изключи Росатом, руската държавна корпорация за ядрена енергия, също от своите обществени поръчки. И след последните си изцепки, Путин може да забрави за широко разпространение на руската ваксина Sputnik V COVID-19 в ЕС.

По същия начин тръбопроводът „Северен поток 2“ за доставка на руски природен газ до Германия през Балтийско море вече виси на косъм. Ако проектът не бъде завършен до федералните избори в Германия през септември, той може да се превърне в една подводна туристическа атракция. В момента партията на Зелени в Германия са водещи в социологическите анкети. И германската преса, и германското общество искат проектът да бъде прекратен. Дори ако тръбопроводът трябваше да бъде завършен, както отбелязва Максим Саморуков от Московския център Карнеги, трудно е да се повярва, че той ще бъде използван напълно, като се има предвид, че първоначалната му цел (за Русия) беше да изключи Украйна.

Въпреки че не знаем точните разходи за неотдавнашното разгръщане от Русия на почти 150 000 войници, тежко оборудване и полеви болници до украинската граница, няма съмнение, че това доведе до значителни разходи за националната икономика, която е приблизително със същия размер като тази само на град Ню Йорк. Руснаците са наясно с тези разходи. След като преживяха десет години падащи реални (коригирани с инфлацията) заплати, все по-малко са тези, които се трогват от изблиците на Путин и намеците му за използване на военна сила.

А можеше да не бъде така. Русия на Путин можеше да избере модернизация, а не агресия. Политическата пътеводна звезда на Путин, Съветският съюз, също избра последния път и Русия днес все повече прилича на нищо повече от версия на покойния СССР, управляван по това време от друг човек на КГБ, Юрий Андропов. Русия е постигнала точно толкова в Украйна, колкото СССР е постигнал във войната си в Афганистан 1979-89.

Сега руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви, че Русия ще започне да изтегля армиите си от украинския граничен регион. Очевидно речта на Путин наистина беше шумна и яростна, което означава, че той губи влияние както в страната, така и извън нея.

SHARE