Не са много нещата, които могат да изкарат хърватите с хиляди по централните площади, но за сметка на това са необичайни за нашите разбирания. През 1996-а година над сто хиляди загребчани изпълват централния площад „Бан Йелачич” в защита на независимото радио 101, чийто лиценз е отнет от тогавашната консервативна власт на Хърватския демократичен съюз (HDZ) и първия президент на независима Хърватия, покойният Франьо Туджман. Радиото е наказано за острите си критики към авторитарното управление на HDZ. Масовите протести спасяват радиото, което и до днес е в хърватския ефир.
Друг случай, когато „Бан Йелачич” не можеше да побере огромното множество хора и затова преливаха и околните улици и булеварди, беше през ноември 2012-а година, когато в Хърватия се завърна генерал Анте Готовина, оневинен от хагския трибунал за военни престъпления в бивша Югославия. Той беше посрещнат като национален герой, заради участието му във войната по отделянето на Хърватия от бивша Югославия.
И ако горният пример не е чак толкова необичаен и съвсем разбираем, то протестът на 1 юни тази година беше изненадващ. Буквално минути преди 18 часа „Бан Йелачич” се изпълни изцяло от десетки хиляди хървати от всякакви възрасти. Това, което ги обедини и изкара в летния ден беше искането за освобождаване от политическа и клерикална намеса на започналата преди година и половина цялостна образователна реформа. Поводът за протеста беше неколкомесечната свада между Министерството на образованието под ръководството на министър Предраг Шустар от редовете на същата тази консервативна партия HDZ и експертната работна група, натоварена още от предишното социалдемократическо-либерално правителство със задачата да изготви цялостна реформа на съдържанието на хърватските учебници, учебните планове и методологията на преподаване. Изключително амбициозен проект, похвален и от Европейската комисия в нейния анализ за Хърватия по Европейския семестър.
Шефът на работната група е младият доктор на науките Борис Йокич, назначен на поста след конкурс. С конкурс са назначени и всички останали 7 членове на групата. Важна подробност е, че конкурсът беше обявен от тогавашния министър на образованието Ведран Морнар, който също е експерт и беше надпартиен член на правителството. Членовете на групата работят на доброволни начала, като очакванията бяха държавата да им поема само разходите за пътувания. Нещо, което държавата не направи. Нещо повече, след като новото консервативно правителство дойде на власт в началото на годината, в допълнение към скандалите, които избиваха от почти всяка сфера на живота в страната, се добави и драмата с образователната реформа. Най-консервативните кръгове в страната, близки до Католическата църква, започнаха да настояват за политически надзор над промяната на курикулума.
Заради силния политически натиск, членовете на групата подадоха миналата седмица оставки. Точно това отприщи недоволството и над 200 неправителствени организации и образователните синдикати се заеха с организацията на протеста. В дните преди него президентката Колинда Грабар-Китарович поднесе първата изненада. Като избрана именно от листата на HDZ, тя досега играеше спорна роля. Във вторник обаче тя се издигна над ежедневните политически разпри и пое за първи път национална отговорност като разпространи отворено писмо, в което призова към отричане от „бремето на носталгията и някои отдавна остарели традиции”. „Търсенето на решения в старите рецепти и старите успехи ни води по грешен път и ни връща назад”, написа тя. След това организира среща между враждуващите страни – министър Шустар и доктор Йокич. След срещата тя обяви, че ще направи всичко по силите си за деполитизирането на реформата и даде пълната си подкрепа за екипа на доктор Йокич. Ден по-късно подкрепа дадоха и десетки хиляди хървати в 11 хърватски града и в много градове в чужбина, където има ясно изразена хърватска диаспора. Някои от протестиращите си спомниха с умиление, че са били на площад „Бан Йелачич” и преди 20 години, когато се бориха за запазването на радио 101. Други бяха за първи път, защото искат образованието да се реформира, така че да не се налага да напускат родината си, за да осигурят по-добро образование и живот на децата си. Сред протестиращите имаше немалко бебешки колички, малки и не толкова малки деца, студенти, възрастни хора, военни инвалиди. Хора, които ясно заявиха с плакатите си, че искат политиката и Църквата вън от образованието. Те се довериха изцяло на експертите и поискаха групата им да продължи с работата си.
Ако протестът спечели, очакванията са за експериментално въвеждане на реформата още тази есен. През това време ще текат обществени обсъждания на предлаганите реформи. Очаква се да има сериозни дискусии най-вече по отношение на курикулума по литература и история. Хърватите след снощи обаче са убедени, че ако трябва, ще излязат отново по улиците, за да се преборят за бъдещето на страната си, така както са го правили няколко пъти през кратката си нова история на независима държава.
Някои от плакатите на протеста казваха:
„Не искаме контрол над мислите” (We don’t need no thoughts control)
„Училище, което се грижи да се зубри наизуст, не е училището на 21-и век”
„Цензурата е равна на страх. Страхът е убиец на ума”
„За образование, което няма да създава овце”
„Развод между държавата и църквата”
„Вън вероучението от училище”
„Лошо образование, добри гласоподаватели”
„Ти къде беше 91-а” – този въпрос е много ключов в Хърватия. Задава се обикновено от участници във войната към хора с различно мнение често с упрек. По презумпция, ако не си участвал във войната, нямаш право на мнение. Новият въпрос в Хърватия вече е „Ти къде беше на 1 юни 2016-а година”. Тази конотация показва най-ясно колко важно е образованието в хърватската йерархия на приоритетите.
