Имало едно време един принц, който си търсел дама. Тя била от далечна страна, за която трябвало да се прекоси цял океан. Принцът решил да загърби ергенския живот и да поеме по трънливия път към нейното сърце. Спечелил го и двамата заживели щастливо до… докато медиите не ги погнали.
Папараци започнали да преследват дамата, тролове да я нападат по социалните мрежи, таблоидите се чудели за кое по-напред да пишат – дали че тя е мулатка, или че била златотърсачка, или че принцът вече искал да я зареже и дори че била участвала в порно.
Срещу близките и бившите гаджета на дамата започнал тормоз – предлагали им се подкупи, за да кажат някоя мръсотия, а други направо започнали да ги заплашват. И така, докато един ден “журналисти” не започнали да се опитват да нахлуят в дома на избраницата на принцовото сърце. Това преляло чашата и принцът защитил своята дама.
Това е историята на принц Хари и неговата приятелка Меган Маркъл, която участва в телевизионния сериал Suits като Рейчъл Зейн. И двамата са свикнали да са под светлината на прожекторите, особено когато не искат да са там, но Меган Маркъл не е била готова за вълната от сексистки и расистки коментари по неин адрес, нито че ще качат кадри от сериала Suits в Pornhub, за да може от Sun да напишат, че е участвала в порно. Нито е предполагала, че ще изнудват познатите ѝ и преследват майка ѝ. И най-вече не е очаквала, че ще се опитат да нахлуят в дома ѝ.
Принц Хари за сметка на това има болезнен опит с жълтите вестници. През 1997 г., когато е на 12 г., той губи майка си – принцеса Даяна, която умира в катастрофа, преследвана от папараци. През годините медиите постоянно преследват и Хари с всякакви безумни инсинуации: че принц Чарлз не е негов биологичен баща; замесват го в няколко скандала за наркотици; показват му голи снимки от пътешествие в Лас Вегас; твърдят, че е любовник на съпругата на брат му – Кейт, на сестрата на Кейт, на Ема Уотсън и т.н. и т.н. Вече на 32 г., той решава да не стои безучастен и на 8 ноември от двореца Кенсингтън (бившата резиденция на Даяна, а понастоящем резиденция на децата й) публикуват безпрецедентно писмо, в което осъждат както сексизма и расизма на медии и тролове, така и напомнят, че “това не е игра – това е нейният живот и неговият”.
Британската кралска фамилия рядко заема остри позиции, но в случая въпросът не е само личен, тук става въпрос не само за това какви са границите на журналистическата етика, но и как съвременното общество позволи троловете да обсебят говоренето в новите средства за масова комуникация.
Ето и цялото изявление на говорителя на принца на Уелс:
“От млад принц Хари е добре запознат с топлината, която му отдава обществото. Той се чуства късметлия да е сред толкова хора, които го подкрепят, и знае колко благоразположен и привилегирован живот води.
Той също така осъзнава, че има значителен интерес към личния му живот. Той никога не се е чувствал комфортно от това, но се опитва да развие неподатливост към нивото на съпровождащия го медиен интерес. Той рядко е предприемал действия срещу много често публикуваните измислени истории по негов адрес и е работил усърдно, за да развие професионални отношения с медиите, съсредоточени върху работата и проблемите, за които го е грижа.
Но през последната седмица бе премината границата. Неговата приятелка, Меган Маркъл, бе подложена на вълна от обиди и тормоз. Част от нея бе публична – клеветите на първа страница на национален вестник; расистките нотки по коментарни материали и отявления сексизъм и расизъм от троловете в социалните медии и в коментарите под статии в мрежата. Друга част бе скрита от обществото – среднощните правни битки, за спирането на опетняващи истории от печат; борбата на майка ѝ да премине през фотографите, за да стигне до входната си врата; опитите на репортери и фотографи да навлязат незаконно в дома ѝ и последвалите обаждания до полицията; щедрите подкупи, предлагани от вестници на бившия ѝ приятел; преследването на почти всеки неин приятел, колега и любим човек в живота ѝ.
Принц Хари е разтревожен за безопасността на г-жа Маркъл и е дълбоко разочарован, че не може да я опази. Не е редно г-жа Маркъл да бъде подложена на такава буря заради няколкомесечна връзка с него. Той знае, че коментаторите ще кажат, че това е “цената, която тя трябва да плати” и че „всичко това е част от играта”. Той е изцяло несъгласен. Това не е игра – това е нейният живот и неговият.
Той помоли това изявление да бъде направено с надеждата, че тези сред пресата, които се занимават с тази история, могат да спрат и да помислят, преди да е нанесена допълнителна вреда. Той знае, че е необичайно да бъда правено подобно изявление, но се надява, че справедливо мислещите хора ще разберат защо той се чуства задължен да проговори публично.”
Изявлението изпълни своята цел. То не само изобличава методите на жълтата преса, но за пореден път предизвиква дебат къде е тънката червена линия между тормоза и службата на публичния интерес в случаите с обществените личности и кралските особи. Отговорът на жълтите медии е очакван, защото е единственият, който те си знаят – привилегированият принц се жалва заради своите превилегии. Въпросът е как ще отговорят останалите. И обществото.
