SHARE

Качественият контрол в образованието се осъществява чрез оценка на политиките. МОН обаче не оценява собствената си работа, защото или не може или не иска. Нито дава публично данните, за да може обществото да оцени работата му.
За сметка на това МОН може да преписва. Докато Министерството не започне да измерва ефективността на политиките си, вашите данъци, т.е. нашите данъци отиват на вятъра.


Когато липсва механизъм за оценка на проекти, това е перфектната предпоставка за корупция. Когато работата на МОН е да отчита закупени бройки от нещо, вместо да анализира дали това нещо се употребява и върши работа, тогава всеки един проект е “успешен”. Няма оценка, няма проблем.


1-ва част : Колко трябва да си глупав, за да работиш в МОН и да препишеш стратегията от „технологичния лидер“ Беларус?

Г-жа Кунева може да продължи с монтирането на камери, но този път в залите, в които “експертите” пишат стратегиите за развитие на българското образование.

МОН разполага с целия апарат от проучвания и препоръки на Европейския съюз, но преписва стратегии от „братски“ държави като Беларус, за които никой не е чувал дума в контекста на технологиите.

Как знаем, че нашите хора са преписали, а не беларуснаците? Ами в properties на файла с българската стратегия като подзаглавие стои първото изречение от беларуската стратегия. “Концепция была разработана группой ученых и специалистов.” Ирония, а? Това се получава, когато човек свали word документ и директно започне да пише в него. Това може да го направи единствено човек, който изобщо не е наясно с компютъра си. Този откровено некомпетентен човек е писал българската стратегия за ИКТ в образованието и е получавал заплата от нашите данъци. В природата подобна липса на съобразителност се наказва естествено и бързо, но сред чиновниците това не е така.

IKT_MON 2

2-ра част: Докъде са стигнали в постигането дори на преписаното?

Докъде е стигнала преписаната Стратегия ли? В нея пише:

“Стратегията може условно да се раздели на три етапа, със съответните по-важни очаквани резултати:

I етап. Ключови инвестиции – краткосрочен (2014-15)

– единна опорна мрежа, свързваща РИО, висши училища и научни центрове;

– национална облачна ИКТ инфраструктура за нуждите на образованието и науката;

– резервен център за съхранение и обработка на данни и предоставяне на услуги;

– безжична (WiFi) инфраструктура в образователни институции и научни институти;

– национална електронна платформа за управление на обучението и съдържанието;

– нормативна база за цифрово учебно съдържание и ИКТ компетенции;

– пилотно внедряване на интегрирана управленска система на ниво училище и университет;

– образователен портал и електронни помагала по всички природо-математически науки.”

Питаме дали е готово всичко това? Отговор – не, не е. Нито една от точките не е в завършена фаза, а повече от точките дори не са започнали да бъдат изпълнявани.

Кой е отговорен, ако не е изпълнено? Никой не знае. Министрите се сменят често и фактологията показва, че това е най-проветривото министерско кресло. От 27 юли 2009 г. до  днешна дата, т.е. за 7 години е имало 8 министъра. МОН страда от тежка липса на институционална памет и всеки министър започва работа от самото начало, забележете, със същите т.нар. експерти по етажите на министерството. Сменят се само политическите лица, а некадърните експерти не понасят никаква отогворност и започват уж отново своята работа, очевидно състояща се  в преписване или в претопляне на стари учебни програми. За всяко ново начало се заделят и нови средства.

Кой ще контролира Стратегията? Ето кой: в самата Стратегия пише, че Координационният съвет за информационно общество следи изпълненито, съвет който е закрит през 2010 г., четири години преди написването на Стратегията. Упс!

Изводите? Или в МОН вече не знаят колко и какви съвети издържат с данъците ни или ни правят на пълни идиоти като пишат и преписват каквото си поискат.


И 3-та част – напълно нецелесъобразните разходи, които се пръскат по уж реализирането на тази преписана то Беларус стратегия.


А, има и 4-та част – какво би следвало да се направи:

Оставки и търсене на отговорност.
Пренаписване на стратегията от бизнеса, родителите и учителите, защото подбираните от МОН експерти са дискредитирани.
Ревизия на проектите.
Нов отчет на Сметната палата за работата по Стратегията.

В доклад на Сметната палата още от 2008 за ИКТ в образованието пише куп неща, които трябва да ни притесняват:

  • „Липсата на последователност на взетите управленски решения относно структурата за координиране изпълнението на Стратегията, показва че министерството не е имало в достатъчна степен готовност за нейната реализация, което забавя изпълнението й.“
  • “Координационните и контролиращите механизми, сочени от дирекция „ИКТ в образованието”, не са оформени като написани и утвърдени правила, а са процедури по онлайн статистики за посещаемост на Националния образователен портал и електронните уроци, както и свързаността с Интернет.”
  • “Екипът установи, че инспекторатът на МОН, както и дирекция „Вътрешен одит” след нейното създаване, не са извършвали контрол върху дейностите на МОН по осигуряване и въвеждане на ИКТ в училищата. В дейността на РИО не е отчитано изпълнението на Стратегията. Проверки са осъществявани в училищата относно използването на компютърната техника или по повод проблеми с нея.”
  • “Няма изготвяни качествени периодични анализи, липсва система за качествено оценяване на постигнатите резултати от осъществени те дейности, с оглед тяхното въздействие върху качеството на образованието.“
  • “Прегледът на предоставените документи показва, че през одитирания период не е извършвано обучение на учителите за използване на ИКТ при преподаване, за повишаване на тяхната квалификация, а само това за придобиване на базови ИКТ умения.”
  • “Анализът на информация показа, че и в тази дейност експертите от МОН отчитат резултатите с количествени показатели. За проведеното обучение на учителите за придобиване на базови компютърни умения не е извършено независимо оценяване на уменията, за да се постигне защита на уменията по някои от международно признатите ИКТ сертификати.”

Може ли МОН да докаже, че същите критики не важат за сегашното състояние на Стратегията цели 8 години по-късно?

И най-важният морален въпрос: Ако едно Министерство на образованието и науката преписва, какво да кажем следващия път на учениците, когато те преписват? Че ако не друго, поне може да си намерят работа в МОН?