Свободата е най-високата ценност в съвременния свят.
Тероризмът цели да ограничи свободата ни, чрез всяване на страх.
Какво общо има това с предприемачеството?
Това, че живеем в държава, която тероризира бизнеса.
България е похитена. Похитителите й са задкулисни групировки, които са окупирали и четирите власти – законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна. Всекидневно получаваме доказателства за това – било чрез прокарване на лобистки закони, нагласени процедури за обществени поръчки, действия/бездействия на прокуратурата или публикации в най-тиражните вестници и най-гледаните телевизии.
Три са основните принципи на този терор – регулацията, липсата на правосъдие и концентрацията.
Първият принцип е Регулацията.
Всеки регулационен режим е пречка пред предприемача, решил да инвестира, защото отнема административен, финансов и времеви ресурс, а и създава непосредствена възможност за рекет от страна на държавната администрация. В България от 2003 г. има действащ Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 13 години по-късно, след безброй допълнения и изменения, резултатът е следният: 2790 активни регулаторни режими.
Всеки от тях поставя предприемача в някакава зависимост от държавната или общинската администрация и всява страх от отказ. Но дори да успее да получи разрешителното или дори да е избрал да развива бизнес, който не подлежи на някой от безбройните регулационни режими, над предприемача в България вечно тегне Дамоклевият меч на най-страшното оръжие на държавния терор – „Проверката“. Всеки бизнесмен тук, който е бил „проверяван“, може да разкаже какво коства като време и бумащина всяка една проверка и как, в нарушение на разпоредбите на ЗОАРАСД, му се изисква информация, която вече е предоставял под една или друга форма.
Вторият принцип е Липсата на правосъдие.
Всички помним случая със „законно“ отнетата от френските й собственици фирма, разгласен от Негово превъзходителство френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Този случай съвсем не е единичен, но сам по себе си е достатъчно показателен от какво се страхуват чуждестранните предприемачи и обяснява намаляването на преките инвестиции в страната. По последни данни на БНБ за януари 2016 те са намалели с 86,1% спрямо януари 2015 .
На 25.03.2016 г. бе проведена дискусия между Американската търговска камара и правителството на тема: „Приоритети на българското правителство през 2016 година: Политики и мерки за насърчаване на икономическия растеж”, на която представителят на Американската търговска камара Алекс Нестор отчете добрия диалог между камарата и правителството през миналата година, но отбеляза, че въпреки усилията на институциите, наличието на добри макроикономически характеристики, корпоративен данък от 10% и конкурентно възнаграждение на труда, чуждестранните инвеститори нямат доверие в България заради неспазването на върховенството на закона.
Страхът от липса на правосъдие засяга и всеки един български предпремач – достигнали сме до нива на междуфирмена задлъжнялост, парализиращи икономиката ни, но само част от фирмите търсят вземанията си по съдебен път.
Третият принцип е Концентрацията.
Държавата е най-големият инвеститор. За 2015 г. обявените обществени поръчки са за близо 7 млрд. лева.
Държавните разходи, съгласно бюджета за 2015 г. са 31 млрд. лв. без разходите по лихви и вноски в ЕС, което е 37% от БВП, а с тях е 39,8%. За сравнение в периода 1997 – 2012 този процент е в рамките на 25,9 – 32,7.
Тези числа показват до каква степен икономиката ни става все по-зависима от държавата и съответно от факторите в нея, които разпределят държавните разходи. Дори самият факт, че обществени поръчки могат да бъдат спряни по усмострение на премиера Борисов, каквото послание излъчи лично той, засилва убеждението, че бизнесът в България е зависим от волята му, а не от закона. От друга страна, участието и безучастието на държавните институции (БНБ и прокуратурата, например) в най-големият фалит в историята на България – този на КТБ – говори ясно, че не се боят да намесват активно в бизнес делата, без да се чувстват длъжни да се отчитат пред обществото.
Всичко това е реална предпоставка за генериране на корупция, зависимост и несигурност, а в такава среда, дори и при 10% плосък данък, няма как да очакваме да вирее родния предприемачески дух и да привличем повече външни инвестиции.
Българската държава е не просто мащеха, както гласи клишето, тя е терорист спрямо предприемачите, осмелили се да развиват бизнес в нея.
сн. 123RF
