Съдът на ЕС наложи временно преустановяне на съдебната чистка в Полша, докато съдиите разглеждат делото, но това не бе най-лошата новина за полското правителство.
Тази неделя в страната се проведоха местни избори като предвестник на задаващите се идната година парламентарни. На тях управляващата партия на Кичински „Право и справедливост“ постигна повече от незадоволителни резултати.
Официалните резултати се чакат утре или в сряда, но екзит половете показват, че ултраконсервативните управляващи, които често влизат в конфликт с Брюксел, са изгубили част от подкрепата си сред обществото.
Партията все още е на първо място, но 32,3% от вота – 5 пукта по-надолу, отколкото на парламентарните избори през 2015 г.
Водещата опозиция – център-дясната „Гражданска платформа“ , която навремето бе водена от сегащия председател на Европейския съвет Доналд Туск, същевременно запази резултата си от 2015 г. с 24,7%.
Старият ѝ коалиционен партньор – аграрната полска Народна партия, спечели 16,6%, с което се нарежда на трето място.
Макар паралелите между местни и национални избори да са винаги подвеждащи – резултатите дават надежда не само на полската опозиция, но и на всички в ЕС, които искат да видят Полша отново като двигател, а не пречка на Европа.
Основните избори за Полша са два:
1) Опозицията трябва да се консолидира. Дясноцентристката „Гражданска платформа“ успя да се задържи като основна опозиция и силите, които искат да видят Качински и правителството му извън властта, навярно ще се консолиридат около партията. Фрагментирата опозиция бе една от основните заплахи пред страната, особено предвид факта, че „Право и справедливост“ успя да консолидира вота на консерватори и националисти.
2) На Полша все още ѝ липсва ясен опозиционен лидер. Доналд Туск бе водачът, съумял да доведе партията си до победа и проправил европейския ѝ път на развитие.
С неговото оттегляне от премиерското кресло обаче си отиде и харизмата, която ползваше „Гражданска платформа“. Самият Туск на няколко пъти споменава как може да се върне в полската политика след края на последния му мандат като председател на Европейския съвет, което също ще се случи през 2019 г.
3) Радикализмът на „Право и справедливост“ е и техният най-голям враг.
От 2015 г., когато партията на Качински се върна на власт, тя прокарва все по-остра и крайна политика – от опити за абсолютна забрана на абортите, през ограничаване на свободата на медиите, овладяване на съдебната система и пълно противопоставяне с ЕС.
Тази им политика успешно консолидира избирателите им, но не предложи никакви решения на всички останали. Полша изглежда на страна, която иска да напусне ЕС, но не знае какво да прави след това. Евразийските рецепти на Путин няма как да покълнат сред народ, преживял едни от най-големите си мъчения от Русия.
Затова „Право и справедливост“ правиха опити да възродят идея за „Междуморие“ – съюз на страните от Източна Европа от Прибалтика до Черно море. Идея, която не само няма практическо измерение (тъй като това ще постави страните единствено в изолация от Запада и под влиянието на Русия), но и не може да открие много съюзници сред елита на Източна Европа, който се ползва от щедрите европейски фондове.
Реално „Право и справедливост“ няма какво да предложи като алтернатива на ЕС на поляците, а е в постоянни пререкания в съюза.
Битката за бъдещето на Полша тепърва предстои, но местните избори този уикенд показаха, че може би Качински даде твърде много отрова на поляците и режимът му може да не се очертае толкова дълголетен, а страната му толкова евроскептична колкото той се надява.
