SHARE

Гледах кадри от пъкления мол в Кемерово, видях как баща изхвърля сина си от високо, а сам той изгаря в пламъците. В главата ми още кънтят виковете за помощ на изгарящи деца в огнения капан.

Сърцето ми спираше на няколко пъти и сега е потънало в мъка. Един мъж беше загубил жена си и трите си деца. Не знам какво може да се каже тук, освен да мълчим и да се молим да не ни се случи на нас, защото и ние молове имаме, в един от тях охраната уби човек, защото е била инструктирана да не допуска лица с неподходящ външен вид, а Нягол Петров е имал лошия късмет да бъде преценен като такъв.

Не искам да сравнявам двете трагедии, защото едното е престъпно нехайство, а другото е престъпен садизъм.

Всъщност пиша това, защото се надявам, че това ще е знак институциите да се размърдат и да скъсат от проверки всички молове и изобщо места, където се събират много хора, защото тук е същото, тук пред аварийните врати има саксии, а самите те са заключени, защото някой може да избяга, без да плати. Само че, когато дойде онази с косата, плащат тези, които са платили. Плащат с живота си. А ние на третия ден забравяме и се успокояваме, че на нас това няма да се случи. А то ще се случи.

Защото историята се повтаря под Индиго. Защото в мола най-големите грешници са Нягол и жената, която кърмеше.

Другите не ни дразнят.
Другите са като нас.

И всичко е точно.

SHARE