SHARE

Има особен чар в това да се ожениш шест пъти и да обезглавиш две от съпругите си.  Да обявиш “независимост” само защото не искаш от Брюксел (така де, Рим) да ти казват какво да правиш и да пратиш на ешафода немалка част от управленския елит на страната си.

Всъщност точно на 7 март преди 487 г. идва поводът за първия Brexit – тогава не се е напускал Европейския съюз, но Англия се отделя от лоното на католическата църква, а Хенри VIII се обявява за глава на църквата – титла, носена и до днес от кралицата.

На тази дата папа Климент VII най-накрая се решава да откаже анулиране на брака между Хенри VIII и първата му съпруга Катерина Арагонска.

За развод не е можело да става и дума, тъй като той е забранен от църквата. Затова Хенри VIII обявява, че бракът изначално е опорочен и изведнъж се сеща, че Катерина преди брака е изгубила девствеността си с брата на Хенри (накратко: Катерина първо е била женена за по-големия брат Артур, който е бил и престолонаследник, но няколко месеца след брака Артур умира, но Катерина твърди, че бракът не е консумиран).

Спорът за анулирането трябва да се реши от папата. Той обаче е притиснат в ъгъла, тъй като племенник на Катерина е императорът на Свещената римска империя Карл V. Ако папата анулира брака – ще си навлече гнева на Карл V, а  ако не го направи, ще разгневи Хенри VIII. И папата дълго отлага, а Хенри VIII  губи все повече търпение, защото иска да се ожени за следващата си избраница – Ан Болейн, и тя да го дари със син.

Ан Болейн толкова дълго чака да могат да се оженят, че приема за свой девиз фразата Ainsi sera, groigne qui groigne – “Така ще бъде, мрънкащите да мрънкат” . След около три години  чакане обаче папата решава, че няма да го бъде, защото доста повече се страхува от Карл V, чиито войски вече веднъж са го арестували, отколкото от някакъв островен владетел и любовните му терзания.

Така на 7 март 1530 г. той отказва да анулира брака. Междувременно в Европа вече са се надигнали протестантските движения, поведени от Мартин Лутер, които искат отхвърлянето на папската власт и корупцията в църквата.

И тогава започва битката за власт сред съветниците на Хенри VIII. Едни като канцлера  Томас Мор настояват кралят да остане верен на църквата, други като Томас Кромуел му предлагат да отхвърли папската власт и сам да реши въпроса за кого да се ожени.

Битката е за власт и за принципи. Томас Мор е идеалист, хуманист и яростен защитник на църквата. Толкова уверен, че църквата е извор на добро, че е готов да изгаря еретици на клада.

Томас Кромуел не е по идеалите, но търси начин да се издигне в кралския двор. Така той в заговор с част от аристократите и Ан Болейн решават да убедят краля да се обяви за глава на църквата и анулира еднолично брака си с Катерина Арагонска.

Англия напуска католическа Европа, Томас Мор е обезглавен, Катерина Арагонска прокудена от двореца и на 1 юни 1533 г. Хенри VIII и Ан Болейн се женят… само за да бъде Болейн обезглавена три години по-късно, тъй като и тя не успява да роди син на краля и Кромуел, който веднъж й е помогнал да стане кралица, решава този път да й помогне да си изгуби главата.

Така в сложна международна обстановка, политически интриги и кървата битка за власт в кралския двор Англия се отделя от останалата част на Европа. Ан Болейн остава една от най-значимите кралици на Англия – от не особено знатен английски род, издигнала се до кралица и с това променила съдбата на Англия и Европа  завинаги. По същия начин Томас Кромуел, човек от простолюдието, син на ковач, се превръща в една от най-влиятелните личности в държавата (след това и той изпада в немилост и бива обезглавен). Кромуел получава и благородническа титла и години по-късно това е същият род, който ще свали монархията и установи в Англия режима на Оливър Кромуел.

Не могат да се правят същностни паралели между Англия през XVI в. и Великобритания в XXI в., но остава фактът, че англичаните са преживели вече един Brexit и той е бил доста по-кървав и зрелищен.

SHARE
Разследващ анализатор в Bellingcat