Когато назначиха успелия корпулентен за шеф на ДАНС, реагирахме. Улиците се напълниха с Хора, е, после и това отмина. Сега назначават един, дето вика, че 75 процента от артистите са хомосексуални и дегенерати, за областен управител в София-област. А един друг, дето вика, че в ромската общност (при „циганите“, „мангалите“) децата играят с прасетата, а жените са с инстинкти на улични кучки, го назначават за шеф на НССЕИВ, да работи с и за различните етноси у нас. Трети патреотин вече е назначен за шеф на НКБТХ – с трафика на хора ще се занимава, демек. А доскоро се смеех на скандалните избори за външен министър на Острова след Брекзита.
Обръгнахме ли, уморихме ли се? Светът ли стана още по-мрачно място и несправедливо място и не реагираме? Защото експлозиите и атентатите са рутинна част от новините и след като деца са погинали на концерт, никой вече не вика Je suis…. Защото отвсякъде сме свидетели на фарсове, новините идват бързо, по-бързо от опорките и не може да насмогне тролиращият народ от всички части на спектъра – таман некви тези развият славянски, изконни, патреотични, и от кораба-майка земат та се омажат тотално и нарочно, па кажат, че тоз празник не е наш, а от македонската земя иде и аре у канала.
Опростачаването се направлява с малки суми, но редовно: Живеем в реалност, в която системно, ежедневно, по цели часове хората са облъчвани от най-гледаните медии в най-гледаното време с идеята, че единственото, което могат да направят в името на добруването си, е… да търкат талончета.
За да спечелят осем или осемнадесет или осемдесет бона и да си опраат положението. Je suis леля Гошка – ремонт, екскурзия и да дам на щерката за цици, на сина за ипотеката, а на внука за кола. Това е подбуждане към хазарт, нали знаете, и ежедневно опростачаване и оскотяване.
Друг казус: от всички страни на обществения живот политичките се надпреварват да обясняват как не са феминистки, дънят реклами, в които жените се третирани като предмети или трофеи, противопоставят се неща, които не би трябвало да бъдат противопаоставяни, като семейство и кариера да речем. Дават двеста кинта, за да си кръстиш детето патриотично. Правят национална кампания за пребъдване на българското ДНК – с идеята за най-масовото православно кръщене у нас.
И да не забравя, правиш си селфи около създаването на детето от чистата раса. Какво да очаквам – да бръкнат още по-дълбоко в правата на жените? Че да си идат боси и бременни в кухнята и да се свърши таа мъка? Ми… не!
Още един казус: Днес осветлиха как като в преизподня се развъждат животни, които после срещу много пари хората си купуват в зоомагазините. Видяхте ли снимките? Осъзнахте ли за какво иде реч? Моля? Само животни некви ли са това? А в детските градини как е? Ааа, там пък са само некви деца, какво толкова….
Малко като салата ми се получава текстчето, нали? Ми щото и животът ни като салата се получава, нескопосано нарязана, от ГМО с попреминала свежест, овкусена от друг, кофти работа.
А иначе си имам балон с прекрасни приятели, достатъчно голям. Имам си пътечки към други балони и други хора. Имам семейство, което обичам, работа, която обичам, котки, относително независима съм, чувствам се реализирана, в този контекст успяла, не съм се продала, нито предала, верно – нося чуждите скърби и тревоги у дома и в сърцето си, но е градивно, опитвам се да помагам и да съм съпричастна и се гледам в огледалото спокойно и с чиста съвест си лягам вечер.
Намирам сили за смях, себеирония и намигане, не се вземам насериозно. Обаче това явно не е достатъчно, не е good enough. За разлика от много хора, които си мислят, че изходът е на Терминал 2, аз знам, че не е така. И все повече и повече се убеждавам, че понеже не можем да сменим планетата, това с терминалите няма да промени нещата. Сори, факт.
И кво прайм ся? Пишем по интернета? Пускаме си музика? Викаме, че всички са маскари? Търкаме талончета? Стоим си в балона? Ааа не! ПиснА ми. Явно малките, а и не толкова малки неща, които правя всеки ден, не са достатъчни. Трябва по-издълбоко, по нашироко. И понеже сериозни неща не се отпочват по вечерно време – утрото е ако не по-мъдро, поне по-оптимистично от вечерта и не отключва депресии, ще се опитам към утрето си да добавя още нещо за правене извън зоната ми на комфорт. За да може поне едно-две от безобразията, които толкова дразнят, да не се случват. Ще започна отнякъде, ще се чуе откъде, по-скоро рано, отколкото късно. Благодаря за вниманието от тая висока трибуна
Текстът за пръв път е публикуван от Радосвета Стаменкова в нейния Facebook профил с незначителни корекции.
Илюстрация от филма „Стената“ (1982)
