Турската държава е млада. На 20 януари 1921 г. започва официално преходът от Османската империя към новата държава и е приета първата временна конституция. Три години по-късно, Мустафа Кемал Ататюрк ще обяви създаването на новата светска Република Турция, която ще бъде управлявана по идеалите на европейския Ренесанс – с разделение на властите, представителна демокрация и върховенство на закона.
Няма и век по-късно, през 2017 г., Турция тръгна по нов път – назад, към авторитарната, еднолична власт. И преди е имало много опити за установяването на диктатура, но никога в такъв мащаб. Концентрирането на властта, чистката на съдии, държавни служители, военни, учители и журналисти не започна с отминалия вчера референдум. Цялото управление на Ердоган като министър-председател (2003-2014 г.) и президент (от 2014 г.) мина под знака на авторитарните тенденции и засилването на ислямизма в страната. То стана още по-видно след опита за преврат над Ердоган от 2016 г., след който бе проведена и масовата чистка на държавни служители и интелигенция в страната.
Референдумът не бе еднозначен. Последните резултати показват, че за засилване на правомощията на Ердоган са гласували 51,37%, а против 48,63% при 99,45% преброени гласове. От опозицията оспорват резултатите и има причина – избирателната комисия в Турция решава да приема за валидни бюлетини, на които не е положен печат – достатъчно на брой, така че резултатът да бъде обърнат и Ердоган да спечели, макар и с малко.
Ердоган загуби и вота в големите градове, включително в Истанбул и Анкара, където 51% са гласували с “Не”, а в Измир – 69% са против. По улиците на бившата османска столица излязоха хиляди протестиращи, а други удрят по металните си съдове от домовете си в знак на несъгласие – символ на движенията против Ердоган от 2013 г., съобщава Ройтерс.
От Европейската комисия заявиха, че “предвид близките резултати на референдума и сериозните последствия от конституционните промени призоваваме турските власти да търсят възможно най-широк национален консенсус в тяхното прилагане”.
Чуха се дори призиви от лидера на либералите в Европарламента да бъдат спрени преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, ако не бъде търсен консенсус в прилагането на реформите. Ердоган отдавна е загърбил амбициите да присъединява страната към ЕС – напротив, за него Европа е удобна мишена, която да припознава като враг. Това той прави с критиките, че ЕС е „нацистки“, понеже критикува референдума му, както и използва ЕС, за да показва колко могъщ владетел е – като продължаващите ултиматуми, които оптравя за отпадане на визите за турци в ЕС и заплахите, че иначе ще пусне отново притока на бежанци от Близкия изток към Стария контитент.
Намерението на Ататюрк е било Турция да върви към Европа. Целта на Ердоган е друга, както неговият премиер вече обяви – от днес се отваря “нова страница в историята” на страната.
Ердоган не просто ще вземе изпълнителната власт в ръцете си (тя de facto и сега е негова) и ще може да управлява до 2029 г. (първите избори по новата конституция ще са 2019 г.).
Президентът ще може да назначава съдии, без да се допитва до парламента, да издава укази със силата на закон и да разпуска парламента по свое усмотрение. Той ще назначава и всички ръководни кадри в държавната администрация и не просто ще е върховен главнокомандващ, но ще има единствен контрол над въоръжените сили. Реално погледнато, президентът ще притежава цялата изпълнителна власт, армията и администрацията и ще може безконтролно да се разпорежда в съдебната и законодателната власт.
Ердоган, както пише Стивън Кук за Foreign Policy, “ще носи власт, каквата не е имал никой турски лидер от времето на султаните”.
От пепелта на републиката, която в последните си години действаше само на хартия, Ердоган възроди империята. Дали референдумът ще бъде знак за пробуждане на турското общество, половината от което не одобрява предписаното от Ердоган бъдеще, предстои да видим.
Но каквото и да се крие в бъдещето, постижението на Ататюрк отпреди век бе унищожено от Ердоган – новият „баща на турците“.
