Румъния и Македония се готвят за избори, а Ердоган за референдум, който да засили и удължи управлението му. Междувременно доверието в гръцката „Сириза“ продължава да се срива, а сръбският външен министър спретна дипломатически скандал на среща на Вишеградието.
Референдумът за президентска република има необходимата подкрепа, за да премине през турския парламент
Турската крайнодясна Партия на националното действие подкрепи проекта за конституционни промени, който ще прехвърли изпълнителната власт в ръцете на президента. С това управляващите достигат до нужното мнозинство от 330 от 550 гласа в парламента, за да проведат референдум за конституционните промени, предава “Хюриет”. Референдумът ще се проведе 60 дни след парламентарния вот, но министър-председателят Бинали Йълдъръм заяви, че управляващите няма да бързат и народното допитване ще бъде насрочено за лятото на 2017 г.
Във вторник турският президент Ердоган нарече „срамен“ кипърския флаг, тъй като той показвал незачитане на турските части на Кипър. Според Ердоган фактът, че на флага присъства целият кипърски остров, не отразява реалната територия, управлявана от кипърските гърци.
По този повод президентът на Гърция Прокопис Павлопулос разкритикува Ердоган.
„Няма турска република в Северен Кипър. Има инвазия и окупация. Не е държавно образувание. Никой не оспорва това”, предава думите му агенция “Фокус”. Павлопулос е подчерал, че гърците не искат нищо от Турция, но няма да правят никакви отстъпки, когато става въпрос за международното право.
„Който си мисли, че международното право е правото на властимащите, прави грешка“, категоричен бе той.
Доверието към гръцкото правителство е спаднало драстично и опозицията води в последните социологически проучвания
Отново правителството на Ципрас е оставило редица неразрешени въпроси между Атина и кредиторите на Гърция от ЕС и Международния валутен фонд, предава вестник „Екатимерини“.
Източник на изданието от комисията е подчертал, че е постигнат значителен напредък в диалога с Гърция и той се провежда в позитивна среда, но „ние не сме постигнали все още споразумение, тъй като редица въпроси остават отворени“.
Според последните социологически проучвания доверието на гърците към управляващите се е сринало, като център-дясната „Нова демокрация“ отново е изпреварила управляващата “Сириза”. Според данните на солунския Македонски университет “Нова демокрация” отбелязва 30% подкрепа в обществото, докато доверието към “Сириза” е спаднало на 15%.
Предизборно македонските партии говорят за увеличение на заплатите
Македонският бизнес и експерти се притесняват от предизборните обещания на партиите за увеличаване на средните заплати, предава Balkan Insight.
„Когато говорим за заплати, партиите трябва да предложат мерки, които са под техния пряк контрол, като минималната работна заплата, която се определя от закона; но средната заплата не може да бъде определена чрез приемането на закони“, коментира икономистът Бранимир Йованович.
В момента средните заплати в Македония са около 360 евро, а минималната заплата е малко над 160 евро, предава агенция “Фокус”. Опозиционната партия СДСМ обеща средните заплати да достигнат 500 евро, което би означавало ръст с 60% до 2020 г., те също така са заявили, че ще увеличат минималната заплата на 200 евро.
От ВМРО-ДПМНЕ също обещават увеличения, но не уточняват точни стойности. Но те отбелязват, че по време на тяхното управление е имало голям икономически подем в страната.
Специалистите обаче предупреждават, че за повишаване на средните заплати Македония трябва да постигне годишен икономически ръст от поне 5%, а той в момента варира около 2 и 3%, предава агенция “Фокус”.
В същото време президентът на Македония Георги Иванов настоя ЕС да промени подхода си към Македония по отношение на миграционния натиск. Той смята, че настоящият подход на ЕС към Македония не дава нужният резултат.
„Въпреки вътрешната криза Македония показа, че има стабилни институции и проактивен подход при справянето с бежанската криза. Не можеш да гарантираш сигурността на границите си, ако не гарантираш сигурността на коридорите на страните, които са част от ЕС. Македония се нуждае от помощ, за да ви помогне“, подчерта той.
Сръбското правителство очаква четири процента растеж на икономиката през 2017 г.
Министър-председателят на Сърбия Александър Вучич очаква през следващата година икономиката на балканската страна да отбележи ръст от четири процента, предава “Фокус“. „Ако имаме четири процента, това ще бъде доказателство, че се превръщаме в успешна държава“, допълни Вучич, пояснявайки, че това е от изключителна важност за Сърбия.
Междувременно външният министър на страната Ивица Дачич спретна дипломатически скандал, като напусна годишната среща на Вишеградската четворка (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) на 29 ноември във Варшава, на която понякога се канят чуждестранни държавници. На срещата е присъствал и неговият колега от Косово – Енвер Ходжа, който е заявил, че „сърбите са виновни за всички войни в бивша Югославия и за геноцида“ по твърдения на Дачич.
Впоследствие сръбският външен министър определи като „грешка“ напускането си. „Може би направих грешка, но към онзи момент така се почувствах“, обясни Дачич.
„Казах: „Ако можете да работите без Сърбия, направете го“ и напуснах събирането. Нямах намерение да слушам лекции от тези, които извършиха престъпления срещу сърбите“, заявява той пред медиите.
Тази седмица се появиха правителствени данни, според които от началото на бежанската вълна в Сърбия са били арестувани над 2000 трафиканти на хора. Сръбският министър е дал висока оценка на работата на полицейските екипи на Словакия, Чехия и Унгария, които заедно с военно-полицейски части охраняват сръбско-българската граница.
Румъния се готви за център-ляво управление след изборите
Седмица преди парламентарните избори на 11 декември социалдемократите все още се очаква да вземат около 40% от вота по данни на „Кантар ТНС“, а център-дясната опозиция в лицето на Националната либерална партия се очаква да завърши трета (18%), изместена от коалиция „Спасете Румъния“ с 19%, водена от математика Никусор Дан.
След изборите социалдемократите ще търсят подкрепата на отцепниците от Националната либерална партия – новосформиралата се партия АЛДЕ, която регистрира 7% (и е причина за слабия резултат на основната опозиция). Заедно с тях в коалицията може да влезе и новият прогресивен съюз, създаден от бившия президент Траян Бъсеску, който регистрира подкрепа от 7%.
