„Нощна стража“ на Рембранд ван Рейн, една от най-внушителните картини в света, ще бъде реставрирана пред очите на света в Държавния музей в Амстердам, разказва генералният директор на музея пред британския „Гардиън“.
Хората са поканени да наблюдават интимния процес на реставрация както отблизо в галерията, така и на живо в интернет. Събитието е може би най-мащабното подобно до момента.
Тако Дибиц казва, че се очаква проектът да върви бавно с голамо внимание към детайла, може да отнеме няколко години и ще струва милиони евро.
„Ще го изпълним пред очите на света и хората ще могат да проследят процеса на реставрация, независимо къде се намират, по всяко време, когато искат“, казва специалистът по история на изкуството, който е начело на Държавния музей от 2016 г. насам.
Завършена от Рембранд през 1642 в разгара на холандския „златен век“, „Нощната стража“, чието официално название е „Ротата на капитан Банинг Кок“, е поръчана от водача на гвардията в Амстердам. Той поръчва на Рембранд да създаде група портрети за оръжейната му компания. Артистът ги рисува разгърнати вместо като статична група според тогавашните традиции. Основните фигури, които са почти в човешки ръст, са капитанът и лейтанантът в центъра, както и момичето на фона вляво от центъра, което е окъпано в светлина и държи кокошка.
Картината стои гордо в Галерията на честта в Гражданския музей, която е построена специално за картината и където стои на своя „олтар“ по думите на директора, посещаван от над 2 милиона души годишно.
През последните години Дибиц и колегите му забелязват влошаване на състоянието на творбата, която е реставрирана за последен път през 1975 г. след атака с нож от страна на нидерландски учител. „Следим картината системно и забелязахме, че реставрацията от 70-те е започнала да губи цвета си“, казва Дибиц. „Появява се бяла мъгла върху картината, така че не можем да ѝ се насладим в пълния ѝ блясък.“
Един от елементите, които сочат към износването на цветовете, е избеляването на фигурата на куче в долния десен ъгъл на картината.
„Именно защото е толкова изумително важна картина и толкова много хора искат да я видят, взехме решение да продължим да я показваме на хората дори по време на реставрацията“, казва той.
В момента се прави ултрабяла стая (с прозрачно стъкло), с големина 7 кв. м по дизайн на френския архитект Жан-Мишел Уелмот, която ще приюти картината и нейните реставратори.
Първо експертите ще проучат картината, сканирайки я милиметър по милиметър в процес, който ще отнеме около 70 дни. Чрез това сканиране и допълнителни технологии за визуализация, фотография с висока резолюция и компютърен анализ ще се създате детайлна картина на творбата, от най-горния слой до платното. Едва тогава екипът ще направи план, определяйки с изключителна прецизност как да се процедира с реставрацията.
„Това е възможност, която попада веднъж в живота“, казва Дибиц. „Не на последно място, защото материалите, които имаме на разположение за реставрация днес, са толкова по-добри и по-напреднали с годините, че надали ще се наложи нова реставрация за няколко поколения напред.“
Дибиц, на 50 г., си спомня магията на първия си досег с картината по време на последната и реставрация. Тогава той е на седем и я вижда в почивките на работниците.
„Беше изключително вълнуващо да се види. Както всяка реставрация, от една страна, беше много научно, от друга страна, е много мистериозно. Вдъхнови любопитството ми относно креативния процес, как се ражда една творба на изкуството. Но когато консерваторите работиха предния път, тя бе скрита зад завеса.
Този път решихме да бъдем открити, защото процесът е такова удоволствие за зрителя. То е като да надникнеш в кухнята на готвача, за да видиш какво всъщност прави той.“
Стотици експерти, включително от самия музей и от Технологичния университет в Делфт, както и от цял свят, ще се включат в процеса.
Начинанието е несравнимо в мащаба си с огромния реставрационен проект за Систинската капела, който се провежда между 1980 и 1994 г Нито е първият достъпен за обществото реставрационен проект. Един от най-известните през последните години беше спонсорираният с дарения проект за възстановяването на „Ателието на художника“ на Гюстав Курбе от музея „Орсе“в Париж през 2014-2015 г. Но този е вероятно най-големият и сложен проект, предприеман някога.
Дибиц казва, че консерваторите и реставраторите са ентусиазирани за работата над проекта и няма да се страхуват от обществената критика или коментари относно прогреса на работа.
„Предпочитаме да отворим възможността за дискусия, вместо да се крием“, казва той. „Същевременно имаме свой план, в противен случай рискуваме колебания.“
Реставраторите ще бъдат на разположение да отговарят на въпросите на посетителите, а постоянни обновления относно процеса на работа – например открития относно използваните пигменти или промени, правени от Рембранд, ще бъдат предоставяни на публиката.
Страховете, че процеса на реставрация ще повреди впечатляващото киароскуро на картината са неоснователни, казва Дибиц. „Определени части на картината ще бъдат по-светли след реставрацията, но картината ще запази своята театралност, както Рембранд я е нарисувал“, казва той.
„Нощната стража“, както е известна картината, се счита за най-амбициозната творба на художника и отнема три години. Височината ѝ е впечатляваща – над 3.5 метра висока и почти 4.5 метра на дължина, нейна характерна черта е и специфичната употреба да светлина и сенки. Но за Дибиц най-привлекателната черта на картината е фактът, че Рембранд е нарушил правилата за рисуването на портрети.
„Когато той я рисува, това се случва за пръв път в историята на изкуството: той получава поръчка за групов портрет, но вместо това рисува историческа сцена, разказва история. Тя е жива и се движи, не е скована и подчинена на определена формула. От него се иска да представи хора, но той не ги рисува красиви, а както са в действителност. Той не следва правилата на изкуството и отказвайки да се подчини, той пренася изкуството в нова ера по невероятен начин.“
Процесът на реставрация е безспорно най-детайлният от 25-те подобни, през които е преминала картината. Той ще започне през юли 2019 г. В петте месеца преди това от началото на февруари догодина тя ще бъде централната творба в изложбата на Държавния музей по случай 250-годишнината от смъртта на Рембранд. Цялата изложба ще бъде съставена от над 400 негови творби.
Дибиц казва, че ако се е нуждаел от напомняне относно съвременния ефект на картината, то това се е случило по време на визитата на Барак Обама в реставрирания музей през 2014 г., когато президентът държи реч с шедьовъра на заден фон.
„Тогава той сподели, че това е най-красивият фон, който е имал някога“, разказва Дибиц. „Бе много разчувстван от картината, наричайки я възхвала на човечеството, тъй като показва хората такива, каквито са; с всичките ни недостатъци и пречки, с радостта и тъгата – това сме ние и талантът на Рембранд е да рисува хората такива, каквито са.“
„Картината представлява дълбока вяра в обществото, че създаваме света заедно и всеки един от нас е отговорен за него“, добавя той.
Снимка: Tim Graham/Getty Images
