Тихичко, дори тайничко, без медии, без чествания България подмина едно от най-важните събития в цялата своя история – присъединяването към НАТО.
На 29 март 2004 г. седем държави се присъединяват към най-влиятелния военен съюз в историята НАТО – Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и България.
НАТО е гарант за националната ни сигурност, защитаващ ни от все по-нарастващата агресия на Русия, гарантиращ териториалната ни цялост и възпиращ всякакви претенции на нашите съседи, с които сме водили войни през изминалите векове.
НАТО гарантира, че зад България стои цялата военна мощ на държави като САЩ, Франция, Великобритания и Германия.
НАТО предоставя техника, обучения и стратегии за раpвитието и действията на Българската армия.
НАТО проправи пътя ни за членство в ЕС.
Но алиансът е много повече от това. Той е ценностен ориентир, изскубнал ни от безидейния, аморален, олигархичен светоглед на страните на изток от нас. България стана част от Запада, там, където тя културно и идейно принадлежи благодарение на алианса и последващите стъпки на европейска интеграция.
“Не трябва да има никакви илюзии, че гаранцията днес България да има шанс за нормален път на развитие и тук да не се прилагат сценарии със зелени човечета, автономни народни републики и етюди на граждански войни, да не се изкарват снайперисти да стрелят по протестиращите хора това е принадлежността на България към Европейския съюз и към НАТО”, заяви преди дни преподавателят по право на ЕС Христо Христев в интервю за „Терминал 3“.
Членството на страната ни в НАТО е един от най-големите успехи в съвременната история на България и едно от най-значимите събития в хилядолетната ни памет.
В последните дни има шумни дебати на кой точно национален празник да поканим Владимир Путин. Тъжно е, че не отбелязваме онези събития, които ни определят, а се концентираме върху дебати за личности, които искат да подменят същността ни и мястото ни в света.
България има поводи, с които да се гордее. Нека не позволяваме те да ни бъдат отнети.
Снимка: DW
