Пенсионерът със зелените чорапи влязъл в магазина. Вече бил обиколил всичко и това бил магазинът, който му вдъхвал най–малко доверие, но бил последният му шанс.
– Добър ден – поздравил го продавачът. – Какво ще обичате?
– Добър ден – въздъхнал пенсионерът, – сигурно нямате каквото искам, но да ви питам. Трябват ми министри за служебно правителство.
– Защо да нямаме – продавачът се усмихнал – имаме. Какви ще желаете?
– Ами първо искам да взема премиер – забързано, и неможещ да повярва на късмета си заобяснявал купувачът. – Искам да изглежда солидно, да е благ и да говори много хубаво по телевизията. И искам нови, нови министри! Никой да не ги е виждал. Аз понеже тъкмо се пенсионирах, не съм от онези пенсионери и искам да взема само нова, хубава и непохабена стока!
Загледал се с очакване към продавача.
– Ами да, имаме. – казал продавачът, – Имах тука някъде.
И извадил една прашна кутия под тезгяха.
– Ама този е употребяван – почти не скрил разочарованието си купувачът.
– Употребяван, е да – съгласил се продавачът, – но, първо, не е употребяван като министър и, второ, ще ви свърши чудесна работа. Ето от тук на гърба се навива с това ключе, после го слагате пред телевизионната камера и той сам ще се справи. И да се изкаже може много благо, и да млъкне може, и най–вече няма да ви изненада с нищо. Сигурна работа.
– Добре – казал пенсионерът, – а може ли сега да кажете с какви министри разполагате?
– Така – забързал се продавачът, защото видял че клиентът е сериозен, – ето тук един…
И извадил още една прашна кутия.
– Ама вие го извадихте от чекмеджето на заместник-министрите. И този е употребяван, и при това сериозно.
– Да, употребяван е, ама вижте колко е стабилен. Ама кажете ми вие сега за финансов министър какъв точно искате? Ами че финансовият министър трябва да е стабилен, защото парите се плашат лесно и бързо бягат.
– Да, прав сте, – казал пенсионерът, – проверена стока. Пък и за финансите наистина ни трябва нещо надеждно. Само малко ще го пребоядисаме.
– Колко му е – казал продавачът – с едно спрейче, пшът, пшът и е като нов! Ето тук и още един, за здравеопазването.
И подал още една кутия.
– Ама и него го извадихте от същото чекмедже! – възразил пенсионерът, – стига с тези бивши зам.-министри!
– Ама вие какво сега. С финансите няма да си играете, ама със здравето на хората ще си поиграете, така ли? И ще вземете някой непроверен?
– Е, не, естествено. Важното е да сме здрави. Здравето е най–важното. Дайте го.
Продавачът му подал третата кутия през тезгяха.
– Сега за останалите места, имам тука нещо на намаление…
– Ама са нови, нови лица, нали?
– Нови са. Ето този и този…
– А това, това лице там?
– Ама то е много употребявано.
– Употребявано е, ама аз го знам. Не ми трябва за министър. Ще ми свърши работа като прессекретар.
– Ама нали искахте нови и да нямат връзка със статуквото. Това тука…
– Е то, кой помни, – подсмихнал се пенсионерът. – Всяко чудо за три дни. Малко лак, малко лустро и ще светне като ново. Пък и сигурно няма да ми го дадете скъпо.
– А, това лице ви е бонус. Пари за него няма да ви взема. И бездруго само се чудя къде да го сложа в магазина.
– Добре, с най-важните назначения съм готов. Може би все пак да взема малко съвсем нови министри?
– Имаме, да. Ето това е едно много хубаво лице. Ако ви дойде на гости някой роднина от Европа и ви донесе подарък, какво лице ще му покажете? Трябва да е хубаво и да вдъхва доверие, нали? Макар че подарена къща назад не се връща.
– Прав сте. Взимам го.
– Ето и тия министри вземете. Малко употребявани и малко познати и ще ви взема цена на килограм.
– Да, ще взема всичко. Ей, успях да свърша работа, супер.
Купувачът доволен обърсал челото си с ръкав от потта.
– Удоволствието беше мое – продавачът леко се поклонил.
Пенсионерът излязъл от магазина, бутайки количката, която продавачът щедро му предоставил назаем и върху която натоварил кутиите с всички министри. Свиркал си весело партизанска песничка.
А хората по улицата го заглеждали и не можели да разберат – абе този пенсионер уж щеше да започва нов живот, а колко стари кутии е понесъл нанякъде.
