SHARE

Националната телефонна линия за деца, по-известна като „горещ телефон за деца в риск“ се дава за управление за фирма за подбор на персонал – за 12 месеца, без лиценз за социална услуга и без каквато и да било процедура. Това се случва в пълно нарушение на закона, според който тази линия е социална услуга и като такава следва да се обслужва от квалифицирани психолози и експерти.

Това е пореден резултат на поредната инсинуирана хибридна истерия от типа „норвежците ни крадат децата“, като под ударите този път попада Фондация „Асоциация Анимус“. Именно тази организация управлява „горещата линия за деца в риск“ през последните 10 години след 9 конкурса по ЗОП. ДАЗД, чиято е линията, първо заяви, че ще назначи чиновници, което, както уточнихме нямат право, а току-що стана ясно, че линията се дава за управление на фирма за подбор на персонал.

Публикуваното кратко обявление умишлено оставя лъжливо впечатление, че става дума само за подбор на експерти. От файловете става ясно къде е заровено кучето и че става дума всъщност И за управление! Основните изисквани към кандидатстващите са:

1. Да притежават валидно удостоверение за регистрация за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, издадено на основание чл. 74е, ал. 1 във връзка с чл. 74к, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта
2. Изпълнени най-малко два договора за услуги, с предмет и обем, идентичен или сходен с този на поръчката за последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата.

Не е необходим лиценз за социална услуга

ТерминалНО подкрепя усилията в посока на това „горещият телефон за деца в риск“ да продължи да спасява децата, така както и досега през последните 10 години. Това ще е поредната унищожена малка придобивка в помощ на българските деца. Нека не позволим „телефонната линия на децата“ да последва съдбата на Фонда за лечение на деца.

Препубликуваме без редакторска намеса коментара на досегашния Координатор на Националната телефонна линия Милена Димитрова:

Започнах на линията като консултант. Отдавна беше. Но никога няма да забравя хората, с които съм говорила. Не цифрите, статистиките и отчетите. А хората! Помня разстроено дете, което се обади късно вечерта, защото са го пребили и изгонили от дома му и няма къде да пренощува. Помня момче на ръба на пълнолетието, което плачеше с глас за починалата си майка, защото нямаше с кой друг да сподели какво изпитва. Помня дете, настанено в институция, което се обаждаше често, защото е самотно и се страхува. И така, докато не навърши пълнолетие, когато се свърза, за да благодари за цялата подкрепа през годините. Помня малко момиченце, което ме попита: „Какви са цветовете на любовта?“. Помня дългите и тежки нощни смени, по време на които понякога чуваш: „Искам да сложа край на живота си!“. От дете… И изтръпваш от отговорността, че този човешки живот, детски живот, е в твоите ръце… и трябва да дадеш всичко от себе си, а и много повече, за да го спасиш! Сега, вече като координатор, помня всеки път, в който колега консултант ми се е обадил през нощта, в 02:00, в 03:00, в 05:00 часа, за да обсъди проведен разговор, защото е притеснен и разтревожен, че някое дете е в опасност и НИЕ, ЕКИПЪТ на линията, трябва да вземем решение и да действаме своевременно, за да помогнем. Или защото разговорът е бил толкова тежък и труден, че просто имаш нужда да го изговориш с някого отново. Това не може да се „измери“ със статистики и бройки. Тези истории на живи хора не са цифри, не са приети или неприети повиквания. Професионализмът и отдадеността на консултантите, които са на линия 24/7, не е количество, не е на килограм, не се мери в гигабайти или в сантиметри. А цената, която всеки е платил и е дал от себе си, е много по-висока от заплащането, което е получил за труда си. Но истината е, че няма по-ценно и по-скъпо от това да чуеш: „Благодаря!“ – че бяхте там, че изслушахте, че помогнахте, че подкрепихте, че дадохте насока и съвет… И искрено се надявам, които и да са след нас, след ВАС, да са поне наполовина толкова всеотдайни, колкото сте ВИЕ, колеги! Защото линията сте ВИЕ – анонимният глас в слушалката, без име и без лице. Но със сърце!

 

SHARE