SHARE

Мустафа Джемилев е посветил живота си на свободата на Крим и на борбата със съветската власт и с нейния наследник, окупирал полуострова през 2014 г. от Украйна. 

Той произхожда от семейство на дисиденти, през 1944 г., ненавършил една година, е изселен от Крим. В по-зряла възраст започва да се съпротивлява на режима и прекарва 15 години по съветски лагери, като в крайна сметка печели битката и през 1991 г. участва в създаването на автономната република Крим като част от Украйна. В продължение на две десетилетия е начело на представителния орган на татарите –Меджлис и е депутат в украинския парламент . 

През 2014 г. Русия отново превзема полуострова и той и семейството му трябва да водят битката за свобода наново. Така, отново в изгнание, тъй като Кремъл не го допуска до полуострова, тази седмица той посети София, за да разкаже какво ли е да си в братската прегръдка на Кремъл за втори път. 

Кой предаде Крим? Някои политици в България твърдят, че цивилизованият свят е преглътнал агресията и е предал Крим. Така ли е?

Хората в Украйна, и в частност татарите в Крим, възлагаха големи надежди на съществуващото споразумение между Русия и Украйна, в което ясно се казва, че страните няма да имат никакви териториални претенции една към друга. Също така беше подписан Будапещенският меморандум, в който ядрените държави Великобритания, САЩ и Русия в отговор на предаденото от нас ядрено оръжие станаха гарант за безопасността и териториалната ни цялост.

Такъв обрат на събитията малцина очакваха – такова варварство, такова вероломство. Но Русия е страна, която за съжаление много често нарушава международните договори, даже онези, които сама е подписала. И така се случи, че в онзи момент не можахме да окажем сериозна въоръжена съпротива. Просто въоръжените ни сили бяха нулирани. И това също е благодарение на онзи режим на Янукович, който свалихме, който системно унищожаваше въоръжените сили, и според мен, не без подсказка от Москва. Но така се получи.

Сега, разбира се, ситуацията е малко по-различна. Ние, слава Богу, укрепихме своите въоръжени сили.

Мислите ли, че цивилизованият свят се примири с това поражение и че Крим завинаги ще остане руски?

Нормално е светът да не се примири, танците продължават. На Общото събрание на ООН 100 държави гласуваха за незабавното напускане на окупираната територия и само 11 държави – самата Русия, Беларус и някакви аутсайдери от типа на Северна Корея и Армения, гласуваха за признаването на този така наречен референдум.

Не мисля, че тази позиция ще се промени в полза на Русия, защото нейното поведение е агресивно – както по отношение на Крим, така и отвъд границите, на места като в Сирия. Това кара хората да наблюдават тази страна особено внимателно.

Илми Умеров, зам.-председателят на Меджлиса, беше обвинен в екстремизъм и в измяна. Процесът бе нелеп и той беше настанен в психиатрична клиника. Това означава ли, че репресивната психиатрия се възражда в Русия?

Практически се получава така, защото обвинението срещу Илми Умеров е заради едно интервю, в което казва, че няма да признае окупацията и че териториално Крим принадлежи на Украйна. Това е формулировката, която съществува в решението на Общото събрание на ООН, в Съвета за сигурност на ООН и в други международни организации като Съвета на Европа. И това изказване от гледна точка на Русия се явява престъпление.

Най-тревожното е, че те възраждат използването на психиатрията за политически цели.

За месец го поставиха в повече от ужасни условия, просто за да му окажат натиск. А той има много сериозни заболявания – сърце, паркинсон, диабет. Те разчитаха, че така ще му прекършат волята. Но не им се получи и слава Богу, тъй като и  Европейският парламент, и изключително сериозни международни структури изказаха категоричен протест и сега той е освободен от психиатрията и се намира под домашен арест. Но процесът срещу него за посегателство върху териториалната цялост на Русия продължава.

Разбирам. А режимът на Путин по-добър или по-лош е от този в СССР?

Бих казал, че във всеки случай в окупираната територия е малко по-лошо, отколкото в СССР, и напомня на най-мрачните години, като например 1937 г. Но има и елементи, които го отличават от съветския режим. Например при съветската власт даже през най-лошите години съществуваше някаква формална съдебна процедура за убийство на хора – имаше тройки*, те взимаха решения… А сега хората просто изчезват. И еднозначно с това се занимава ГРУ, главното разузнавателно управление на Русия, или Федералната служба за безопасност (ФСБ, наследникът на КГБ).

За това имаме неоспорими доказателства. В това е основната разлика. Днес ФСБ действа по-ефективно от КГБ. Преди, ако човек кажеше нещо антисъветско, го хващаха седмица по-късно, а днес незабавно реагират.

А репресиите са, кажи-речи, същите като при съветската власт.

Страхувате ли се за сина** си, който знам, че има проблеми с властите?

Разбира се, че съм много притеснен, защото руската страна нарушава всички мислими закони. Защото той е гражданин на Украйна и е с киевско местожителство. По всички закони той трябваше да може да се премести в Украйна. Има решение на украинския съд за неговото освобождение, но те не го зачитат. И Европейският съд също заяви, че той трябва да бъде освободен, но Русия не зачита никакви норми.

Сега, на 26 ноември, той трябва да бъде освободен, но адвокатът каза, че няма гаранции, че това ще стане. Вече има решение на някакъв таен съд, без участие на адвоката му, в което му се налага административна забрана от 3 години да напуска Крим. С други думи, даже да го освободят, ще го пратят в Крим и той няма да има възможност да напусне полуострова и да се види с мен, със своя баща.

Използват го за заложник, за да ми окажат натиск на мен. Това са гнусните методи, които те използват.

Има ли уроци от Крим, които българите трябва да научат?

Мисля, че не само българите, но и всички трябва да приемат твърда позиция. Разбирам, че при репресивния режим да заявяваш своята позиция не е безопасно, но ако искаш да съхраниш  човешкото си достойнство, си длъжен да говориш за нещата, каквито са.

И при съветската власт прекрасно знаехме, че когато се изказвахме против режима, те ще ни вкарват в затвора, но смятахме, че това е наш дълг. За съжаление, невинаги се получава така, че всички хора да се ръководят от чувството си за дълг. Комфортът и желанието да живееш на свобода надделяват и винаги в историята на човечеството така е било.

Но проблемът на българското малцинство в Крим е, че те са малобройни и разпръснати. Ние например успяхме при разпада на съветската власт да направим демократични избори и изберем наш представителен орган.

Организациите на българите, които уж съществуват, са от самозванци и никой не ги е избирал. Те не могат да отразят мнението на всички българи и когато се говори, че са приветствали присъединяването към Русия, това не означава, че всички българи го приветстват. Просто онези българи мълчат и ако вземат да кажат нещо, не знаем какви ще са последствията.

Последен въпрос. Патриот ли сте и какво за вас днес означава думата “патриотизъм”?

Винаги съм изхождал от принципа, че човек, и аз в това число, е длъжен да изпълнява своя дълг, независимо от това какви ще са личните последствия. Естествено, последствията за мен бяха изключително неблагоприятни и практически цялата си младост прекарах в места за лишаване от свобода.

Но съм удовлетворен от своя живот, защото не съм се отклонявал от своя дълг. Когато ми дават разни медали, примерно за народен герой, им казвам, че нищо геройско не съм извършил, а единствено съм се постарал да изпълня дълга си.

Оказва се обаче, че да изпълниш дълга си също понякога се смята за героизъм.

А вие патриот ли сте? Украински патриот? Кримски?

Разбира се, че се смятам за патриот. От ранни години участвам в националното движение, 23 години оглавявам Меджлиса на кримскотатарския народ и знам, че бъдещето на Крим и на кримските татари е неделимо от Украйна.

Сега, разбира се, няма народ, който да не иска да бъде независим, но ние сме реалисти. Ние сме малцинство даже в собствената си родина. И ако поискаме независимост от Украйна, това ще бъде вредно за нас, защото демографският състав е такъв, че ще се окажем в още по-лошо положение.

Затова и казваме, че нашето бъдеще е украинската държава. Но в една демократична държава, интегрирана в европейската система, в която се уважават правата на всички и в това число се позволява на различните националности да се развиват самостоятелно.

А вие вярвате ли, че така ще стане?

Уверен съм, че така ще бъде!

Благодаря ви.

* Особените тройки на Народния комисариат на вътрешните работи на СССР са съдебни органи, съставени от трима души, който действат през 1937/38 г. Функцията им е да провеждат бързи формални съдебни процеси с цел масова разправа с политически противници на режима.

** Синът на Мустафа Джемилев – Хайсер, е задържан от кримските власти за непредумишлено убийство през май 2013 г. Година по-късно Русия анексира Крим и в момента процесът срещу него се води в руската правосъдна система, макар Хайсер да е украински гражданин.