Прави са ДПС: Основното постижение на правителството на Орешарски беше връщането на демокрацията.
Защото то демократично предложи, а Народното събрание напълно демократично избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС, като преди това демократично скрои законите така, че да са по мярка на корпулентната му фигура. Гражданите също се възползваха от демократичните си права и го свалиха от поста с протести. И други неща се случиха заради Протеста (с главна буква), но за тях друг път.
Управлението на Борисов 2.0, пък, даде на Пеевски тихо и полека и съвсем не демократично всичко, което правителството Орешарски не успя, защото се обърка и реагира демократично. Не че правителството на Орешарски не би му дало същите неща. Просто стана голяма грешка по пътя на развитието на „демокрацията“.
Управлението на Борисов 2.0 продължи добрата демократична традиция да се променят законите, така че да уреждат корпулентните бизнес-интереси на Пеевски.
Успя и дори да стартира съвместна рекламна кампания с „Булгартабак“, маскирана като борба с контрабандата. И докато течеше тази рекламна кампания Пеевски съумя ловко като фокусник да изпере едни пари, така че от бедно депутатче със стар опел и панелка да се превърне в богат бизнесмен, който има легални средства, с които да придобие дял в същия този „Булгартабак“.
Докато правителството съвместно с него уж бореше контрабандата, депутатът-бизнесмен съумя да фалира съществена част от този Булгартабак, представляваща софийския му завод, да остави 400 човека на улицата и да изнесе цялото производство в страни от арабския свят, както обосновано може да се предполага. Премиерът реагира на това, че с парите от приватизацията на „Булгартабак“ можел да построи няколко такива завода. Пренебрежително не отбеляза нищо за уволнените. Нито кога възнамерява да построи новите заводи.
Липсващото разследване за фалита на КТБ и мотаенето по темата по същество също осигури безпрецедентен комфорт на Пеевски да си присвои всичко, което си пожела от разпадналото му се съдружие с Цветан Василев. От империята, изграждана от двамата заедно, “младият успял мъж” започна да си cherry-pick-ва по неясни схеми всичко, което му се хареса. Кеф ти „Булгартабак“,, който вече споменахме, кеф ти Техномаркет, кеф ти напазаруваните със заеми медии, кеф ти мултиплекси, кеф ти Виваком… Никъде Пеевски не участва официално, разбира се, но те за какво са офшорките, ако не, за да не се знае кой какво притежава в #територията. Всичко това не би било възможно, ако държавата беше направила нужното, така щото претенциите на кредиторите на банката да бъдат удовлетворявани по реда, уреден в закона, разбира се. В сивата територия на безвремието вече никой не може да каже какво се случва и защо. От което печели най-вече Пеевски и това става категорично ясно от придобивките му.
Накрая, но не на последно място по важност, идва ред на участието в обществените поръчки. На бизнесмена/депутат/следовател/медиен магнат бяха раздадени обществени поръчки за над 1 милиард и 200 милиона лева според разследвания на медиите. Почти няма сфера, където той да не участва – от инфрасктруктурата до общественото хранене. Почти няма министерство, което да не е подчинено на върховната воля за неговото материално облагодателестване по линия на държавата, разполагаща всъщност с нашите пари от данъци.
Разбира се, че беше очаквано, че Пеевски ще се срути под собствената си корпулентност. Също както Цветан Василев преди него и то твърде неотдавна. Но слуховете за оттеглянето на бившия ортак на банкера са силно преувеличени.
Понеже всички наблюдаваме как слуховете управляват #територията, спират и пускат поръчки, хора биват арестувани и обвинявани.., имаме да разкажем и ние една история. Той ще прозвучи особено актуално на фона на конгреса на ДПС и всичко, което очаквано се случи там. Случката се случва в Боянските сараи. Разпределителят на порциите (политически, икономически и каквито си искате) разговаря с група от хора. Наблизо седи едно пълничко момче. Един от участващите в седенката пита “господарят на сенките”: „Кое е това момче?“. Вождът отговаря: „Това е един мой бизнес проект.“ Познахте – момчето е Делян Пеевски. Дори и тази история да е измислена, някой има ли съмнение, че Делян Пеевски бе един доста успешен бизнес проект на Доган? Доган, който след три години публично мълчание се появи, за да каже за пореден път, че гледа на ДПС като на изгодна инвестиция.
Така че, драги сънародници, това че Пеевски си отива е дъвка в устата на онези, които го отгледаха, произведоха и по един или друг начин, и по една или друга причина, продължават да го дондуркат. Дъвка, която ще раздуват като балон, пълен с обяснения за заслугите им за това “оттегляне”. Балон, който (като всеки балон) е пълен с въздух и ще се спихне, защото надуващите балона нямат заслуга за това оттегляне. Всичко е лъжа и измама и цели да замаже недоволството на западните партньори, които на всички възможни нива извикаха: Стига вече толкова!
Пеевски присъства във всеки един доклад по всеки един въпрос, без значение дали става въпрос за Европейската комисия, Държавния департамент или Репортери без граница и без значение дали се говори за корупция в икономиката, гнила и нереформирана правосъдна система или липса на свобода на медиите. Давате ли си сметка, че това безпрецедентно? Ако не сте, дайте си! Но важното е, че без значение дали Пеевски е “напуснал сградата”, наследството му остава. А най-важното от всичко е, че докато ви разджвакват балонът от дъвка “Пеевски”, неговите патрони и съучастници се готвят да откраднат държавата окончателно и вече не пестят средства за това. Те се опитаха да го направят веднъж по време на избори с аферата Костинброд. И тогава почти успяха. Това беше грижливо създавана с годините схема, за да може да бъде задействана в определения момент и да създаде перфектната измама. Всеки си беше на мястото в нея – главният прокурор и цялата прокуратура, една не малка телевизия и кресливият й бард, основни политически играчи. Но подобен сценарий може да се случи само веднъж. Дори и на място като тази клета #територия. Затова сега имаме по-софистицирана схема, която брутално и грубо изнасилва демокрацията. Променят се изборните закони така, че ще оставят на терена само тримата големи – ГЕРБ, БСП и ДПС. А за да е още по-красиво, говорителите на ГЕРБ не се свенят да си признават директно, че това е основната цел. Така че, уважаеми, това е, което имаме като ситуация и да, това, че момчето си отива, е само въздух в балона. Момчетата са винаги тук и са твърдо решени да се разправят с онова, което е останало като демокрация.
