На всички бе ясно, че срещата в Залцбург няма как да бъде успех: Унгария и Полша посрещат гнева на европейските лидери (освен на Борисов); миграцията е неразрешима, откакто и в Италия се възцари популистко правителство, а преговорите за Brexit изглеждат все по-безнадеждни, тъй като Тереза Мей трябва да прави невероятни фигури, за да удовлетвори фракциите в партиятата си, Брюксел и най-вече да предотврати амбициите на БорисДжонсън и Джеръми Корбин за креслото ѝ.
И тъй като никой не очакваше решения, лидерите на ЕС, изглежда, отделиха повече внимание на говоренето пред камерите, отколкото един с друг.
Борисов и Орбан се прегръщаха, Полша се застъпи за Британия, казвайки, че ако до октомври няма напредък, ЕС ще трябва да направи отстъпки. (ЕС изобщо не му е до отстъпки), а френският президент Макрон не остана длъжен никому, като разкритикува както Вишеградието, така и Лондонградието.
Първо Макрон посече „лошите момчета“ на ЕС унгарския Орбан, полския Качински и италианския Салвини:
„Да, има криза с миграцията. Но кой я създаде? Тези, които сега ни казват, че няма да се придържат към хуманитарното право и международното морско право и отказват да допуснат лодките до кейовете си.
Тези, които сега ни казват „Аз съм част от Шенген, обичам Европа, когато печеля от структурните фондове, обичам Европа, когато ми дава пари, когато създава благоденствие за народа ми, когато позволява на работниците да имат по-добра заплата в съседни страни, но у дома няма да пусна и един мигрант, дори един-единствен бежанец.
Тези, които не уважават правилата – те създават хаоса, а не останалите. Европа не е меню à la carté.
Страните, които не искат повече „Фронтекс“ или солидарност, накрая ще трябва да напуснат Шенген и повече няма да получават финансова помощ.“
След това гневът на френския президент се насочи към Британия, която вече служи за своебразен пример какво се случва, когато популизмът надделее на здравия разум:
„Брекзит – каза Макрон – е избор на британския народ, избор, предизвикан от тези, предвиждащи лесни решения, тези, които обясняваха, че може лесно да напусне Европа, че всичко ще бъде наред, че това ще им донесе много пари у дома – те са лъжци и избягаха на следващия ден, за да не трябва да менажират ситуацията.“
Не е лесно да напуснеш ЕС, не става, без да платиш цена, не става без последици.“
След това Макрон отхвърли плана на Тереза Мей „Чекърс“, който представляваше единственият й опит да намери компромис между всички, които трябва да удовлетвори, и типично за нея завърши с две неща: 1) никой не остана доволен 2) тя все още е на премиерското кресло, без никой да я иска там.
Сантименти, че предложеният план от Мей е неприемлив, бяха подхвърлени и от Доналд Туск и от други европейски лидери. Единствено Полша е готова на отстъпки от страна на ЕС, но единодушно лидерите отхърлика предложението на Мей.
„Има положителни елементи в предложението от Чекърс, но предложената рамка за икономическо сътрудничество няма да проработи“, заяви председателят на Европейския съвет Туск и допълни: „най-малкото защото рискува да подкопае единния пазар“.
Така премина една среща, в която нищо не се реши (рядкост, предвид последната серия от положителни срещи на Европейския съвет), но думите на Макрон са предупреждение: Времето за избор настъпи. Изходната врата е отворена, свободни сте да последвате Британия, на нея много хубаво ѝ се получава.
