Кристиан Таков е един от съвременните будители. Блестящият му ум и изказ докоснаха мнозина – студенти, преподаватели, общественици. На днешната дата бе неговият рожден ден, на който той щеше да навърши 52 години. По този повод припомняме думите, казани от майка му, оперната певица Галя Йончева, само преди дни на събитието „За доц. Кристиан Таков – човекът, юристът и неговите послания“, организирано от Клуба на юриста „Теодор Пиперков“.
Скъпи студенти, които толкова много обичате моя син!
Колеги и приятели, аз ще бъда кратка, защото не съм юристка – юристите говорят много, обширно, умно, аз ще говоря по-емоционално, само за две-три минути.
Искам да благодаря за прекрасните думи, които се казаха за Кристиан. За обичта, за уважението, за респекта, за признанието на неговото дело…
От очите ви виждам колко много го обичате. И колко ви е мъчно. Аз мога да си представя, ако той беше, как щеше да ви поведе по друмищата на неговата мисъл! По философията на вашата прекрасна наука. По дебрите на емоционалния, културен, исторически живот на човечеството. С какъв хубав стил щеше да говори!
И понеже бих искала да внеса неговото присъствие, ще си позволя да прочета едно писмо. Негово. Което ми донесе един наш приятел преди няколко дена. Също юрист, който стана причина синът ми да тръгне към юридическата наука. Писмото е писано преди тридесет и три години и носи датата 2 октомври. Това значи втория ден от следването на Кристиан.
„Във възгорг съм! Опиянен съм! Точно тук, в Юридическия факултет, е моето място. Рано е за един новобранец да го каже, но се чувствам като риба във вода. Попаднах в един океан, който съм готов да преплувам. Защото колкото и нескромно да звучи – другаде ще ми е плитко. И това върховно щастие да чувствам, че пътят, по който тръгнах, е единствено верният, дължа на теб!
Думите са слаби, а благодарностите – неуместни. Мога да ти се отплатя единствено ако те убедя, че не си сбъркал, избирайки своя бъдещ колега!“
Тези думи на моя син искам да ви окрилят! Те са изпълнени с енергия, с порив, с желание за промяна, с желание за кипене в този живот.
Бих искала да ви пожелая – на вас, всички, както и на моята прекрасна внучка – неговата дъщеря, да не се плашите да плувате в дълбоките води! И да търсите големите неща – не параграфите, не постулатите, не правилата, които са написани!
Да търсите голямата философия. Да търсите правдата, истината и справедливостта. Така, както той ги търсеше. Така, както той се бореше за тях. И така, както искаше да ги внедри в живота на нашето общество, но времето не му стигна…
Затова това е ваша задача.
Относно тази инциатива за именуването на аудитория на негово име – ако смятате, че е благородна, че е справедлива, че е вярна, че ще бъде полезна за идните студенти, които ще дойдат след вас – дерзайте!
И не се страхувайте да влизате в битки – само там можете да докажете, че сте победители.
Снимка: Ивайло Петров
