Сравнения с въвеждането на египетската култура във Франция по времето на Наполеон. Спорове и дебати за безспорното архитектурно постижение. Противоречия около процеса на построяването му. Самият президент Макрон, който присъстваше в Абу Даби на откриването. И най-вече: загатването на ролята на Франция като завръщаща се сила начело на световната култура. Това бяха само част от събитията, съпътстващи откриването на сградата на френския Лувър в Абу Даби.
Този път Франция предлага културните си съкровища на Изтока, в сърцето на Обединените арабски емирства. Но преди да влезем в музея, е задължително да разгледаме самата сграда като произведение на изкуството: архитектурата на Жан Нувел спира дъха.
Музеят, чисто архитектурно, е замислен като рядка среща между два свята – не само този на Западна Европа и далечния Изток, а и този на сенки и слънчеви лъчи, на чистите линии и лукса. Лувърът преди всичко е френски, без да натрапва парижанския си характер в новия си слънчев дом, без да бъде традиционен или скучен. Удивителното е, че той почива на построен във водата архипелаг и е предпазван от полупрозрачен купол: условия, които не биха хрумнали на някой, изграждащ музей, в който ще се съхраняват деликатни творби на изкуството, изискващи специфично съхранение.
Сградата носи характерния за региона архитектурен белег на купола, който я предпазва. През деня музеят е окъпан в блясъка на слънчевата светлина, а през нощта се превръща в прозорец, открехнат към звездите на пустинята.
Куполът е с диаметър 180 метра и тежи 7000 тона – закачливо намигване, тъй като теглото му е равно на това на Айфеловата кула. Почти 8000 елемента с форма на звезда са вплетени заедно, за да създадат това, което Нувел описва като „дъжд от светлина“. Архитектът казва, че огромният покрив играе ролята на чадър за сградите, които, въпреки че са свързани на едва четири места, са повече от 60 на брой – допринасящо за усещането за плаване.
Изграждането на Лувъра в Абу Даби отне над десет години и беше съпътствано от множество противоречия и скандали, включително свързани с нарушаване на човешките права на строителите от страна на изпълнителите на проекта.
Символичното му откриване беше тълкувано от гледната точка на силата на културата като посланик за мир във времена, когато напрежението в Близкия изток ескалира. В действителност новият Лувър изгражда допълнително имиджа на Абу Даби, давайки сигнал за отвореност към различията в културите, но се чуха гласове и срещу използването на изкуството за политически цели.
Целта на Еманюел Макрон обаче не бе такава, поне не в негативен план – при откриването на сградата Франция даде заявка за изкуството като средство за разрешаване на дипломатически проблеми чрез културата и образованието. От старинни скулптури до картини на Ван Гог, пише Guardian, „емоционалното откриване от страна на Макрон и принца на Абу Даби Заяд ал Наян показа как изкуството може да бъде средство за лидерите, които са под натиск и искат да изгладят дипломацията“.
