Le Mondе: Делян Пеевски – най-могъщият и мразен олигарх в България

Le Mondе: Делян Пеевски – най-могъщият и мразен олигарх в България

SHARE

Докато страната е разтърсвана в продължение на месеци от антикорупционни протести, 40-годишният мъж, притежател на медийна империя, въплъщава в очите на голяма част от сънародниците си ексцесиите на бизнеса и властта.

От Жан-Батист Шастан, Le Mondе

Въпреки размерите и структурата си, които не могат да го оставят незабелязан, никой не знае къде точно е Делян Пеевски. Въпреки че името му се освирква всяка вечер от юли по софийските улици, 40-годишният бизнесмен остава невидим. Едно е сигурно: той не е в българското Народно събрание, където е избран от 2009 г. без почти да е стъпвал там. Още нещо е сигурно: за едно десетилетие той се превърна в най-могъщия и най-мразения олигарх в страната, поне в очите на протестиращите срещу корупцията.

„Хората се страхуват от него“, уверява адвокат Николай Хаджигенов от „Отровното трио“, организатор на протестите в столицата.

Най-новата история на България е пълна с олигарси, но съдбата на Делян Пеевски е озадачаваща. Роден през 1980 г. в София, той има прякор „Шиши“, съкратено от „дебел“ на български и е толкова влиятелен, че е определен като „съпремиер“ на страната от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който го изобличава безапелационно. „Това е символът на неправилното функциониране на нашите институции, които бяха заловени от олигарси, за да служат на техните интереси“, реже като с нож магистратът, обвинявайки Пеевски в задкулисие с консервативния премиер Бойко Борисов и със закрилата на Главния прокурор Иван Гешев, който отказва да започне разследване за сивите зони на кариерата му.

„Публичен линч“

Главата на правителството винаги е отхвърлял тези обвинения. „Освен да дарява [за борба с коронавируса], през последните месеци не съм чувал Делян Пеевски да е участвал в нещо“, каза Борисов през май, като каза, че същото „Шиши” всъщност стои зад опонента му – социалистическия президент Румен Радев. Предизвикана на свой ред главната прокуратура заяви, че никога не е имало в какво уличи олигарха.

Въпреки размерите и структурата, които не могат да го оставят незабелязан, никой не знае къде точно е Делян Пеевски. Въпреки че името му се освирква всяка вечер от юли по софийските улици, 40-годишният бизнесмен остава невидим. Едно е сигурно: той не е в българското Народно събрание, където е избран от 2009 г. почти без да е стъпвал там. Още нещо е сигурно: за едно десетилетие той се превърна в най-могъщия и най-мразения олигарх в страната, поне в очите на протестиращите срещу корупцията. „Хората се страхуват от него“, уверява адвокат Николай Хаджигенов от „Отровното трио“, организатор на протестите в столицата.

Главата на правителството винаги е отхвърлял тези обвинения. „Освен да дарява [за борба с коронавируса], през последните месеци не съм чувал Делян Пеевски да е участвал в нещо“, каза Борисов през май и дори настоя, че „Шиши” всъщност стои зад опонента му – социалистическия президент Румен Радев. Замесена, на свой ред Главната прокуратура заяви, че никога не е имало в какво да уличи олигарха.

Остава да разберем кой всъщност е г-н Пеевски. Самият той поддържа мистерията. Потърсен от Льо Монд, той не се отзова. Според официалното му „CV“ той е преди всичко редови член на опозиционната партия на турското малцинство, Движението за права и свободи (ДПС), в която той е член, без да е сам от тази етническа група. През 2013 г. в една от редките си публични изяви той се определи като „успешен“ човек, подложен на „публичен линч и демонизация на най-високо ниво“.
Тогава десетки хиляди негови сънародници излязоха на улиците, за да денонсират назначаването му за шеф на тайната служба. Тогава той е само на 32 години. Пеевски бе принуден да подаде оставка след ден, но не без да каже от парламентарната трибуна на един от опонентите си: „Обещавам ви, че правосъдната система ще се погрижи за вас!“ „

Сенчести истории за пари

„Кариерата“ на г-н Пеевски започва през 2001 г. във Варна, на Черно море. На 21 години, обикновен студент, той става „управител“ на пристанището при мистериозни условия. Малко след това майка му, Ирена Кръстева, която е от съществено значение за управлението на неговия бизнес, беше назначена за директор на националната лотария, решаваща позиция в тази страна, където хазартът е едновременно национална страст и източник на мръсни пари. Отношенията на младия Делян с баща му са много по-бурни. Последният е подал няколко жалби срещу него по въпроси за съмнителни сделки и дори е основал антикорупционна неправителствена организация.

Скоростно Делян Пеевски се включва в политиката, начело на Младежкото движение на партията на цар Симеон II, министър-председател между 2001 и 2005 г. след завръщането си от изгнание. През 2005 г. Пеевски постъпва на първата си държавна работа, след като току-що е завършил обучението си по право и е работил няколко месеца като прокурор-следовател, функция, специфична за българската съдебна система, където всемогъщият главен прокурор има собствена полиция. По това време Пеевски започва да действа „като този, който може да разреши всеки проблем в държавата“, според Николай Стайков, съосновател на Антикорупционния фонд, неправителствена организация, която прави разследвания срещу него.

Обвинения в изнудване

2007 г. е решаваща за възхода на Пеевски. Докато страната празнува присъединяването си към Европейския съюз, което мнозина се надяват да доведе до прекратяване на корупцията, младият мъж трябва да напусне поста заместник-министър по управлението на бедствия, тъй като шефът на бившият държавен монопол на цигарите „Булгартабак“ го обвинява в „изнудване“. Стартирано е съдебно производство, което приключва след няколко месеца. Сянката на г-н Пеевски въпреки това ще продължи витае около тази компания за години напред.

В същото време, през юли 2007 г., майка му купува няколко медии, включително вестниците „Телеграф“ и „Монитор“, основите на тяхната медийна империя. За целта Ирена Къстева взима няколко милиона евро кредит от банка КТБ, която фалира няколко години по-късно, но не преди да просперира с „Шиши“. Тази история накратко – обвинен, че иска да убие г-н Пеевски, собственикът на КТБ Цветан Василев бяга от съдебно производство в Сърбия, където твърди, че олигархът стои зад фалита на банката и падането му.

Този банкер не е единствения конкурент на Пеевски, който е избрал изгнание. Последният е Васил Божков, известен още като „Черепа“, изключително богатият и сярен хазартен магнат, който живее в Дубай от началото на 2020 г., за да избегне наказателно преследване за „укриване на данъци“ и „организирана престъпност“. „Г-н Пеевски винаги е искал да бъде част от моя бизнес и използва главния прокурор срещу мен“, казва той от златното си изгнание, след като цялата му колекция от исторически предмети е била конфискувана в София. Междувременно в България, медиите на Пеевски се развихрят срещу двамата свалени олигарси, обвинявайки ги във финансиране на протестиращите. В действителност те се справят добре без подкрепата на тези покаяли се в последния момент.

Редица разследващи журналисти са се специализирали в проследяването на активите му, получавайки своите дози анонимни заплахи за смърт в замяна

От своя страна ДПС периодично полива правителството със студени душове, отказвайки да подкрепи премиера Борисов в ключови моменти. Странна партия, която дори без да прави кампания, систематично печели около 10% от гласовете благодарение на лоялна избирателна клиентела, дори „купена“ според много противници. С този резултат ДПС играе ключова роля, седейки между консерваторите, по-скоро проевропейски настроени, и социалистите, по-скоро проруски настроени, които се мразят. Подобно на партията си, към която се присъедява през 2009 г., г-н Пеевски има само един публичен митинг през цялата си кариера и гласува под закрилата на телохранителите, за да избегне камерите. Това не му пречи да бъде избран два пъти в Европейския парламент, откъдето той се оттегля всеки път, тъй като репутацията му може да навреди на Либералната група и техните съюзници в Страсбург, към която ДПС продължава да принадлежи въпреки скандалите.

През единайсетте си години в българския парламент депутатът Пеевски забогатя значително. През 2013 г. декларацията му за активи се ограничава до два апартамента в София, къща, стар Опел и 17 000 лева (8 600 евро по текущия курс) в банката. През 2015 г. той внезапно декларира 1,1 милиона лева (560 000 евро) дивиденти и акции в поредица от мистериозни чуждестранни компании. На следващата година – четири милиона евро в лични сметки, както и дълг от близо 30 милиона евро … И милионите продължават да се превъртат през следващите години …

Как стана толкова богат, когато семейният му холдинг дори няма уебсайт? На репортер, който успя да му зададе въпроса, като се възползва от една от редките му изяви, Пеевски просто отговори „Достатъчно“, отмествайки го настрани. „За да стане толкова богат за една година, това трябва да е достатъчно, за да предизвика разследване, но главният прокурор никога не се е осмелявал да го направи“, категоричен е депутатът от социалистическата партия Антон Кутев, един от малкото представители на своята партия, който се осмелява да говори открито за него.

Фронт-компании в Дубай

Разследващи журналисти са се специализирали в проследяването на активите му, получавайки своите дози анонимни заплахи за смърт в замяна. „Той използва фронт-компании в Дубай“, казва Атанас Чобанов от сайта за разследване „Биволъ“, който успя да се добере до презентация на PowerPoint, в която са изброени няколко активи, включително компания за разпространение на вестници, печатница или Булгартабак … Приватизиран през 2011 г., последният беше официално купен от редица непрозрачни офшорни компании. След придобиването бе обвинен в трафик на цигари от Турция. „Ние сме длъжни да проследяваме неговите роднини или адвокатите, които са свързани с него и са начело на компании, или да гледаме тези, които рекламират във вестниците му“, каза Николай Стайков от Антикорупционния фонд.

„Всеки магистрат, който се докосне до неговите интереси, трябва да е готов да понесе атаки от своите медии“, отбелязва председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов

Повечето от тези компании имат едно общо нещо: вегетират или фалират след няколко години. Но влиянието на г-н Пеевски е предимно в медиите. „Всеки магистрат, който се докосне до неговите интереси, трябва да е готов да понесе атаки от своите медии“, отбелязва председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. „Моите колеги не го критикуват, защото се страхуват, че ако въведете името им в Google, ще попаднете на статия в „Монитор“, потвърждава депутатът от социалистите Антон Кутев.

Случайно ли е? Главният прокурор Иван Гешев се ползва с положително отразяване.

До 2016 г. майката на г-н Пеевски е била Редакционен директор групата медии,преди синът й да поеме собствеността. В Europost, англоезичен сайт, базиран в Брюксел, където противниците на г-н Пеевски се хулят в неподписани статии, все още има текстове от периода, в който редакцията пожелава на всеки 22 юли „честит рожден ден“ на покровителката, описана като „огнена лъвица с щедро сърце“. „Г-н Пеевски не пречи на редакционната ни линия. Правим истинска журналистика “, обещава Любомира Будакова, главен редактор на всекидневник„ Монитор “. „Никой съдия не трябва да бъде в политиката – казва тя, – затова нарекохме Лозан Панов национален позор.“

Огледална техника

Сайтовете на г-н Пеевски са фокусирани и срещу неправителствената организация „Репортери без граници“ , ненавиждана, че се е осмелила да определи България като най-лошата държава по отношение свободата на словото в ЕС и превърна депутата в „символ“ на „корупция и тайно споразумение между медии, политици и олигарси“. „Те ме мразят и ме нападат през цялото време, казвайки, че сме манипулирани от X или Y“, каза Полин Адес-Мевел, която отдавна отговаря за Централна Европа в „Репортери без граници“.
Скандалните медийни съобщения на г-н Пеевски може да изглеждат безобидни за рационалните умове. „Но те плашат много българи“, посочва Росен Босев, разследващ журналист в „Капитал“, рядко качествено издание, оцеляло в местната медийна среда. Разговаряме с него за „огледалната техника“: „Щом публикувате нещо за тях, те използват същата форма на разказ, казвайки, че ние сме манипулирани от олигарси. “ Целта? Създаване на объркване, като се представя, че България е просто площадка за олигарси и никой не е по-добър от останалите.

И накрая остава безспорния факт: макар противниците му да са почти всички в изгнание или дори да са преследвани, г-н Пеевски е на път да бъде единственият оцелял от тази кървава игра, основната жертва, на която е българската демокрация.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.