SHARE

Десетки коне са починали, а около 30 бедстват, оставени без грижа във високата част на Осоговската планина, съобщи „Дарик“ след публикации в социалните мрежи. 

След като граждани сигнализираха във facebook за бедствието, публикувайки ужасяващи снимки, бе организирана акция за спасяването на животните от доброволци с помощта на Планинската спасителна служба в Кюстендил. 
Спасителите обаче са изправени пред проблем: конете са толкова изнемощели, че не могат да бъдат свалени от планината.

Доброволците – и по-специално, както отбелязва „Дарик“, Христо Абаджиев и Росен Димитров – са намерили конете до местността Бек Бунар, където снегът е с височина  около 1,5 метра. 

С помощта на моторни шейни те са отнесли храна на животните, но не могат да ги свалят от високата част на планината.

„Кончетата едва стоят на краката си. Има и умираща кобила, която в предните дни е родила мъртво конче. Гледката е ужасяваща. Аз не успях дори да погледна към труповете на бедствалите животни. Никой не ти дава правото да оставяш така животни да измират, без да ти пука”, разказа за „Дарик“ една от инициаторките за акцията в планината днес – Елица Димитрова.

„Не успяхме да ги свалим в ниската част на планината. Конете, които са живи, са около 30, но не могат да ходят”, споделя един от планинските спасители и председател на ТД „Осогово“ Христо Абаджиев.

Планира се и нова акция, за да се закара с моторни шейни храна на конете. Надеждата е снегът да се стопи по-бързо, за да могат животните да пасат и трева, а като добият сили, да бъдат свалени на безопасно място.

Стои отворен въпросът кой е собственик на животните и как е позволил тях да ги сполети подобно нещо.

Публикуваме първоначалния сигнал на Любомир Венков, който съдържа зловещи снимки, които обаче са част от историята и допринасят за осъзнаването на нейния мащаб. 

ПУБЛИКАЦИЯТА НЕ Е ЗА ЧУВСТВИТЕЛНИ ХОРА!

Притури се планината и затрупа около 100-на коне на поляните под връх Руен. Коне, пасящи свободно по планината, но уязвими без човешка грижа.

Месец и половина по-късно, под връх Руен е тихо. Снегът е станал три педи. Студът е сковал всичко. Гъста мъгла е забулила този връх, сякаш природата иска да скрие грозотията, случваща се там.

На върха са оцелели само 30-на коне. Останалите лежат заринати под снега, паднали от глад измършавели трупове със стърчащи ребра, гниещи, нежелани дори и от освирепелите вълци. Сред живите коне е и една кобила. Тя е бременна, носеща в себе си плод. Кобилата не е яла от седмици, станала е кожа и кости. Но продължава да носи плода. Докато силите не я напускат и тя пада на земята. Започва преждевременно да ражда. Но не може да го изроди. Подава се само половината плод. Кобилата няма повече сили. От отчаяние започва да цвили, маха с крака във въздуха и прави опити да стане. Но не може. Другите коне гледат тази сцена на отчаяние с равнодушие. Същата съдба ги очаква и тях. Кобилата се отказва. Плодът наполовина стърчи от нея. Мъртъв. Останала без сили, тя лежи в снега и гледа примирено този жесток свят. А гарваните само това чакат. Видяли лесната плячка, налазват бавно на талази. Кобилата ги усеща. Но не може нищо да направи. Вижда ги, но е безсилна. Гарваните се приближават, усещайки немощта на тази твар. И ѝ изкълвават окото.

Благовещение е. Но не Божи ангели се спущат над връх Руен, а демоните на смъртта вършеят там. Наполовина потънала в снега, кобилата диша едва. Жива е, но живот ли е това? Последната й телесна температура отива, за да стопи снега и да направи място, където мършата ѝ ще гние. Окото й зее проядено от гарваните. Не се движи, не диша. Само стои. Поне мъртвата ѝ рожба не е наполовина заклещена в нея. За това помогнаха вълците през нощта. Или късно през вчерашния ден? Има ли значение, щом като е мъртва, преди да е умряла?

Бързо избавяне от мъките, Блага. Съжалявам, че времето не благоволи да ти бъде помогнато навреме.

Искам да благодаря на всички, които пожелаха и помогнаха на останалите 30 коне да бъдат нахранени.

А на собственика на конете, Петър Пищалов, пожелавам да намери вътрешен мир и Бог да му прости някой ден. Защото обществето не може. Просто защото е… безочлив!

 

Снимки: Елица Димитрова, Росен Димитров и Венцислав Венков

 


SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.