Историята с посещението на агента на КГБ, по съвместителство преквалифициран в руски патриарх, и сервилността на българските институции пред него е изключително показателна за нищетата на това, което имаме като политически елит.
Особено в частта, в която полувнятни служители на МВР биват изпращани да „респектират“ български граждани, защото са изразили мнение срещу посещението на агента на КГБ навръх националния ни празник. Това впрочем на самостоятелно основание е рядка свинщина, но заслужава отделно внимание.
Що се отнася до турнето на т.нар. руски патриарх, снизходително изпратен от диктатора да ни навести навръх 3 март, бива да не забравяме няколко неща:
1) Българската православна църква е много по-стара от руската и с изключителен принос, дори по-значим от този на руската църква за разпространението на православното християнство сред славяните.
2) България е много по-стара държава от Русия и е в действителност първата просъществувала и до днес държава в Европа, с решаващо участие на славянския компонент.
Така че ако наистина обичаме България отвъд „българщината“ и обичайната байганьовщина и типигьозлък, няма как признателността ни към руския народ за приноса му към нашето освобождение да се превръща в раболепие, сервилност и предателство спрямо собствената ни държава и интереси.
А респектът и приятелството ни към хората в Русия предполага солидарността и съпричастието ни с каузата за тяхното собствено освобождаване от самодържавието и феодалния властнически порядък, от който Русия никога не е излизала.
Респект дължим на хората на Русия, а не на тоталитарната върхушка, която ходи с ботуши по главата им.
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
