Председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев в изявление, направено в Народното събрание, поиска разширяване на правомощията на новия орган, като му се даде право да разследва по НПК и да задържа заподозрени лица. Това ще копира румънския модел, въвеждането на който беше отказано при дебатите и гласуването на ЗПКОНПИ – очевидно обаче сега управляващите са уверени, че новият орган е в сигурни ръце. Публикуваме текста на Петър Обретенов от DeFakto по този повод.
Повече от седмица зрелищното задържане на кметицата на „ Младост” – Иванчева, беше във фокуса на общественото внимание на всички възможни равнища: медии, политолози, правозащитници, представители на изпълнителната власт, и то заемащи най-високите постове. Начинът, по който беше реализирано задържането и дали доказателствата са достатъчни, за да обосноват една такава мярка, бяха дискутирани от множество личности, повечето от които не само не са юристи, но и нямат достъп да събраните по случая материали. Това не е нормално. Мястото на тези дискусии е в съда, където в условия на състезателност и при пълен достъп до събраните по делото материали обвинителите и защитниците ще могат да обосноват тезите си.
От дългогодишната ми практика като юрист знам, че често има голямо разминаване между това, което се изнася в общественото пространство от заинтересованите страни, и фактите, съдържащи се в кориците на делото. Тази опасност – обществото да бъде едностранчиво информирано от едната или от другата страна и позиции по спора да се изграждат въз основа на субективни предпочитания, щеше да бъде избягната, ако фокусът на общественото внимание не беше отклонен към една зрелищна пиар акция, която имаше за цел да бъде изложено на обществено поругание и заклеймено като престъпник едно лице, преди още съдът да се произнесъл за неговата вина.
Не е нормално задържане на лице, заподозряно в подкуп, да бъде осъществено като антитерористична акция, с участие на полицаи с качулки. НПК не налага тази показност, която беше причината за прекомерната – и с право – възбуда на общественото мнение. Ако задържането на Иванчева беше станало достояние на обществеността само от изявление на специализираната прокуратура, реакцията щеше да бъде съвсем различна и – уверен съм – в полза на обвинителите.
Кои са авторите на тази злополучна акция?
Един нюанс избягва от вниманието на медиите: главният герой от страна на обвинението беше председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Резонно е привлечените към отговорност да се опитват чрез адвокатите си да излагат защитни тези. Специализираната прокуратура, която е компетентна за случая, би следвало да информира обществото чрез свои говорители или евентуално – чрез изявления на шефа си Иван Гешев. Но този път Гешев, за разлика от казуса с КТБ, остана в сянка. Неговите медийни проява бяха засенчени от Пламен Георгиев, който се появи по почти всички национални медии в защита на действията по извършване на обиска и с преценка на достатъчността на събраните доказателства, за да бъде повдигнато обвинение срещу кмета на район „ Младост”.
В какво качество се явява Пламен Георгиев при тези многобройни интервюта?
Като адвокат на специализираната прокуратура или като неин висшестоящ началник, който отговаря за дейността й? Той е председател на КПКОНПИ и компетентността му е определена от ЗПКОНПИ. Сигналът за подкупа, искан от Иванчева, може да е подаден до оглавяваната от него комисия или тя да го е разкрила чрез оперативно-издирвателна дейност, но когато става дума за следствени действия по НПК за доказване и повдигане на обвинение за престъпление по НК – тази дейност от изключителна компетентност на съдебната власт в лицето на прокуратурата. Той е длъжен да предостави информацията за наличие на корупционно престъпление на този орган (чл. 102 – 105 ЗПКОНПИ) и оттам-нататък няма правомощия по разследване. Задържане и обиск на заподозряното лице неговите служители не могат да правят и въпросът е защо на кадрите по задържането си видя служител, на гърба на униформата на който имаше надпис „ Комисия по антикорупция”. Самият Георгиев говореше в множествено число, когато описваше действията по разследване и задържане на Иванчева. Това се потвърди и от интервюто на председателя на правната комисия при НС Даниел Кирилов по БНТ 1, който заяви, че е имало дублиране действията на двата органа при задържането. Ако е така, то КПКОНПИ е навлязла, в нарушение на НПК, в чужда сфера на компетентност.
Активизирането на КПКОНПИ е очевидно отговор на критиките – у нас и от страна на ЕС, че няма осъдени лица за корупция въпреки всеобщото усещане за широкото й разпространение и срастването й с органите на властта. Амбицията на нейния председател да се сдобие с реномето на румънската специализирана прокуратура, както и с нейните правомощия може да бъде адмирирана, ако началните й акции не поставиха ударението върху рекламата, а не върху резултата и което е по-важно: те прекрачиха границите на определената й от закона компетентност.
Автор: Петър Обретенов
Текстът е препубликуван от специализирания на правна тематика сайт Defakto.
