Терминал 3 следи с интерес случващото се на Балканите, защото вярваме, че всичко случващо се в регионален, европейски и по-широк геополитически контекст дава своето отражение в нашия ежедневен живот.
По случай гласувания вот на недоверие на правителството на хърватския премиер Тихомир Орешкович. Потърсихме мнението на живеещия в Хърватия европеист и полтически анализатор Аделина Марини, която написа този текст специално за нашите читатели.
В най-новата страна-членка на Европейския съюз в момента тече люта битка между силите на миналото и реформаторските сили. Битка, която струва вече скъпо на страната, едва подала глава над 6-годишната рецесия, с огромен публичен дълг, и пред която стои дълъг списък от радикални реформи, които ще изискват много силна политическа воля, единство и най-вече стабилност. Битката е между това дали Хърватия ще тръгне по пътя на Унгария и Полша, тоест пътя на консервативната революция и нелибералната демокрация с щипка балканска политическа арогантност и корупция, или ще избере пътя на балтийските държави, които извършиха болезнени реформи за кратко време и се превърнаха в икономически тигри, благодарение на което не усетиха икономическата криза в ЕС и еврозоната. Нещо повече, въпреки миниатюрния си размер, те се превърнаха във влиятелни членки, чието мнение се търси. Литва е силен антируски глас в областта на външната политика и проводник на строгата дисциплина и реформите в еврозоната, Естония е пример за електронно управление и дори беше поканена да сподели своя опит с германското правителство, а Латвия показа висок политически морал, когато след срутването на покрива на нов супермаркет премиерът Валдис Домбровскис подаде оставка. По-късно той беше възнаграден за доблестта си с висок пост в ЕК – заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото – човек с опит в справянето с тежка икономическа криза, успял да извади само за 2 години от икономически спад с размера на гръцкия до европейски икономически тигър.
Какво спира Хърватия да бъде балканския тигър на ЕС?
Миналото. Няма избори в Хърватия, които да преминават без дебати за комунизма и усташеството (хърватския фашизъм), наследени в 21-и век от двете най-големи политически сили – Социалдемократическата партия (SDP) с лидер Зоран Миланович и Хърватския демократичен съюз (HDZ) с лидер Томислав Карамарко. През ноември миналата година обаче, хърватите казаха „стига” и вклиниха между двата политически мастодонта нова реформаторска сила – Мост от независими листи с лидер Божо Петров, която изцяло обърка сметките на двете партии, които имат изгода една от друга. След дълги и мъчителни преговори беше сформирано коалиционно правителство между HDZ и Мост, начело с напълно неизвестния Тихомир Орешкович – представител на хърватската диаспора в Канада. Назначението му беше по настояване на Мост, които искаха надпартиен, експертен премиер. Проблемът с Орешкович обаче е, че говори много лош хърватски и има съмнения доколко и разбира добре хърватски, което го откъсва от гражданите и проблемите на страната.
Важно е да се отбележи в самото начало, че HDZ имат афинитет към службите за сигурност. Лидерът Томислав Карамарко е бил шеф на службите и министър на вътрешните работи. Най-близкият му заместник е също оплетен със службите. HDZ се надяваха, че ще могат да диктуват правилата, но Орешкович се оказа костелив орех, който играеше в съюз с Мост. Първата работа на HDZ беше да поведе битка за овладяване на силовите структури на държавата. Съпротивата на Мост и премиера Орешкович доведе до пълната блокада на правителството и парламента. В борбата за овладяване на репресивния апарат се включи и президентът Колинда Грабар-Китарович. Докато траеше тази тежка борба, под натиска на HDZ започнаха масови обезглавявания на ключови държавни институции-пазители на демокрацията – първи паднаха главите на шефа на националното радио и телевизия, от което последваха смени на водещите на най-гледаните информационни емисии, оставка подаде шефката на хърватския СЕМ, което привлече вниманието на ЕК и Съвета на Европа.
HDZ поискаха също смени на шефовете на специализираната прокуратура за борба с корупцията и посегнаха към главния прокурор и омбудсмана. С други думи, пред Хърватия стоеше дори още по-страшен сценарий от полския и унгарския.
Както стана в Унгария и Полша, а е добре познато и у нас, това съвсем не предизвика гнева на хърватите. Нещото, което ги изкара извън нерви, обаче, беше скандалът около първия вицепремиер и лидер на HDZ Томислав Карамарко, след като се доказа, че той е бил в тежък конфликт на интереси, заради договора на съпругата му за ПР-услуги с лобиста на унгарската петролна компания Mol Йосип Петрович, който е и близък приятел на Карамарко. Mol стана собственик на голяма част от хърватската петролна компания Ina, благодарение на бившия хърватски премиер и бивш лидер на HDZ Иво Санадер, заради което той беше осъден на 10 години затвор преди 3 години и това отвори широко вратите на ЕС за Хърватия. Страната се превърна в пътеводна светлина за всички страни от Западните Балкани, които смятаха, че вкарването на премиери и министри в затвора е най-прекият път към успешния преход от тоталитарна към демократична република и съответно членство в ЕС.
Този скандал преля чашата на търпението и в парламента започна тежка битка за свалянето на правителството и най-вече за премахването на HDZ от властта. Тази седмица започна разплитането на мъртвата схватка от последните седмици с падането на правителството. HDZ обаче, в типичен балкански авторитарен стил, отказва да отстъпи. Председателят на парламента все още се бави с разпускането на Сабора (хърватският парламент – бел. ред.), с което ще се разчисти пътя към предсрочни избори, от които HDZ се плаши, защото щетите от скандалите са вече много големи, както показват социологическите проучвания. Дори президентът Колинда Грабар-Китарович след консултации по сформирането на ново мнозинство заяви вчера, че единственият изход са предсрочните избори.
Хърватия от седмици е заложник на политическото оцеляване на Томислав Карамарко и неговото тъмно минало. Падането на правителството няма да реши проблема, тъй като за да може Хърватия да се отдръпне от миналото си и да тръгне по балтийския път, е нужно най-голямата й политическа партия, която е символ на хърватската независимост, да се реформира като се отрече ясно от корумпираното си минало, като се либерализира и обърне към бъдещето. Това, което засега предпазва Хърватия от полско-унгарски авторитарни сценарии е, че има две много силни политически сили, които се състезават помежду си, а хърватските граждани очакват от тях или да се променят, или търсят упование в нови политически формации, а такива на хоризонта не липсват, но за съжаление някои от тях са опасни като Сириза в Гърция, Подемос в Испания и други крайно леви движения из Европа. Затова е важно тези две политически сили взаимно да се контролират, но за да бъде демокрацията здрава и стабилна, тези две партии трябва да преминат през дълбок катарзис, да погребат усташко-комунистическата реторика и да се вслушат в проблемите на хърватите, а те не са за пренебрегване.
Хърватия е третата страна в ЕС след Гърция и Испания по ниво на младежката безработица, като страната все още не е завършила прехода от централизирана държавна икономика към свободна пазарна икономика. Необходими са трудни и болезнени реформи на пенсионната система, пазара на труда, а както стана ясно от масовите протести на 1 юни и от радикална промяна на образователната реформа. Видно е, че хърватите са готови да понесат болката, ако са сигурни обаче, че зад тях стоят почтени и жертвоготовни лидери, които няма да държат цялата държава за заложник, за да оцелеят политически, а ще жертват политическата си кариера в името на бъдещето на страната си. Хърватия може да го направи. И това в момента е залогът. В противен случай я чака горчивия път на България. Проблемът е обаче, че слаба и обърната към миналото Хърватия е риск за и бездруго лесно запалимия район на Балканите. В съседна Сърбия на власт са хора, които имаха трудна за забравяне роля във войните по разпадането на бивша Югославия, а стабилността в Босна и Херцеговина зависи изцяло от стабилността в Сърбия и Хърватия.
На снимката: Хърватският премиер в оставка Тихомир Орешкович
