„Брекзит означава Брекзит“ – любимата мантра на Тереза Мей беше всичко, което знаехме със сигурност за плановете на британското правителство преди 17 януари. В речта си министър-председателят най-после даде известна яснота по ключови въпроси, очертавайки основната си стратегия, в която Брекзит означава възможно най-категоричният вариант на Брекзит. Мей се постара да звучи дружелюбна към ЕС, казвайки, че се надява, че съюзът ще се заздрави, протегна ръка по ключови въпроси като сигурността и антитероризма и даде заявка да изясни статута на сега пребиваващите на острова европейци възможно най-бързо.
Великобритания ще напусне единния европейски пазар и митническия съюз и ще търси нов договор за свободна търговия с ЕС и страната ще възстанови пълен контрол над емиграцията от Европейския съюз. Няма да има никакво съмнение, че с „брюкселския диктат“ е свършено. Тереза Мей реши да интерпретира резултата от референдума като знак, че британският гласоподавател е готов да плати каквато и да е икономическа цена, за да спре наплива на европейци. Този съдбовен за поколения избор на Мей ще й донесе краткосрочни политически дивиденти.
Опозицията в лицето на Лейбъристката партия не представлява никаква заплаха. Лейбъристите нямат последователна визия за Брекзит (а всъщност по много други теми). Лидерът им Джеймс Корбин е популярен сред членовете на партията, но в конфликт с голяма част от депутатите си. Корбин е последователен евроскептик, който формално подкрепи кампанията за оставане в ЕС, но според мнозина я саботира. За него Брекзит е шанс да се наложат протекционистки политики. Голямата опасност за Мей идва от крайната десница, която спечели референдума и набира сили в световен мащаб. Затова и тя се подсигури, давайки на UKIP и крайните крила на Консервативната партия най-голямата награда.
Положителните ноти в речта на премиера съдържаха и друга интерпретация – че британците не просто са гласували против ЕС, те са гласували за „Глобална Британия“ – държава, която търгува активно и свободно с почти всички по света. Стъпила на тази теза, Мей очерта амбициозна програма за постигане на споразумения за свободна търговия не само с ЕС, но и с много други държави. Британското правителство гледа с надежда на подадената ръка от Доналд Тръмп, въпреки че вероятно съзнава, че се намира в значително по-слабата позиция за сделка със САЩ.
Основна теза на премиера беше, че Великобритания и ЕС трябва да влязат в преговорите като равни. Почти налудничавата вяра, че преговорите могат да бъдат третирани не като развод, а като разговор между най-важни партньори, предизвика саркастични коментари от европейските медии и политици. Мей опита и да покаже зъби, намеквайки, че ако не се постигне споразумение за свободна търговия с ЕС, страната може да се превърне в данъчен рай. Не е ясно обаче доколкото гражданите ще се съгласят да платят и огромната социална цена на подобен изход.
Мей засегна и три от големите политически въпроси на Брекзит. Тя обяви, че ще търси бързо уреждане на правата на сега живеещите във Великобритания европейци и живеещите в Европа британци. За жалост обаче на британското правителство не му достигат морални сили да обещае, че няма да използва съдбите на над 5 милиона души като разменна монета. Мей също заяви, че ще намери решение на проблема с границата между Северна Ирландия и републиката, която се явява сухоземна с ЕС. Издигането на реални бариери почти със сигурност ще възпали стари рани в Ирландия, което Лондон иска да избегне на всяка цена. Премиерът също така каза и че ще взема под внимание желанията на местните правителства в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия по време на преговорите. Това обаче едва ли ще бъде достатъчно за шотландците, които с огромно мнозинство гласуваха против Брекзит. Правителството в Единбург вече разкритикува Мей и вероятно готви нов референдум за независимост.
Така очертаната стратегия има предимството да даде чист и категоричен Брекзит, така че да не се налага двете страни да се занимават с въпроса отново и отново. Желанието на Британия да се отвори към света е положителен знак, макар че е наивно да се смята, че в рамките на следващите две години правителството ще успее да договори търговията с толкова много партньори. Избраният вариант на тежък Брекзит обаче продължава да върви против икономическите интереси както на Острова, така и на Европейския съюз. Слънчевата наивност, с която Тереза Мей твърди, че преговорите с ЕС могат да бъдат поставени на чисто икономическа основа, противоречи с факта, че Брекзит сам по себе си е икономическо безумие, което обслужва тясно политически интереси.
Нито в Брюксел, нито в Берлин ще бъдат особено впечатлени от призива на Мей Брекзит да не се използва за политически цели. Както Великобритания реши да постави въпроса за емиграцията преди икономическата логика, така и Европейският съюз ще прецени доколко рискът от бъдеща дезинтеграция си струва постигането на бърза сделка с Великобритания. Най-забележителното в речта на Мей беше очакването, че страната й ще бъде третирана като равностоен партньор. Това показва, че правителството в Лондон продължава да вярва, че някак може да надвие гравитацията.
