SHARE

Изстреляхме се до първите места по смъртност от Ковид в света. Ние, които рядко сме били колективно първи по нещо. Всъщност не, били сме. Бяхме „най-тъжното място на света“.

Литературата винаги го е знаела, знаела го е философията, знаела го е културата, цивилизацията го е знаела – човекът е мярата. Не икономиката, не магистралите, не ресторантите, не дискотеките, не джиповете, не стадионите, не дълговете и лихвите, не дори брутният вътрешен продукт. Всичко това идва после. Човекът тъкмо в неговата смъртност и ранимост, в неговите страсти и тъги. И животът в цялата му нетрайност.
Само в безпросветни общества и системи човешкият живот не струва пукнат грош. В страни, където маршируващи хора поздравяват махащи от трибуни. Или в страни, където преследването на хора първо се толерира, после се забравя, накрая се награждава с ордени. В страни, през които е минал пожарът на някоя диктатура, за да изпепели ценността на човешкия живот. И още – в страни хаотични, корумпирани, симулиращи демокрация.

Оттук е тръгнала цялата верига от смърти.

Прочетете целия текст на Георги Господинов тук.

SHARE