За никого не е новина, че София, а в по-голямата си част и България, е мръсна. Въздухът е мръсен, водата е замърсена, почвите – също. Последно проучване показва, че над 400 000 души в Европа загиват преждевременно вследствие на мръсен въздух – България и Полша държат първите места, но въпреки че страната ни остава водач по замърсяване на въздуха в Европа, самият ЕС е изправен пред множество предизвикателства, що се отнася до околната среда.
Напоследък се заговори за фини прахови частици, които са основен причинител на високата смъртност. След като ви разказахме за това какво прави Столичната община по въпроса и ви показахме видео относно това как изглежда въздухът в София в рамките на 24 часа, време е да обърнем поглед към Европа, както и какви са мерките, които ЕС налага за справяне със замърсяването.
През последните десетилетия качеството на въздуха в Европа се е подобрило, посочват от Европейската агенция на околната среда. Това се дължи най-вече на прокарването на закони и регулации, които да намалят или напълно забранят източниците на вредни емисии. За щастие, днес събития като „Големият смог“ в Лондон, когато смогът от изгарянето на въглищата сграбчва града в хватката си и не го пуска с дни, вкарвайки хиляди в болниците и убивайки около 8000 души, са минало. Въпреки това все още има много работа по въпроса.
От агенцията посочват, че зависимостта ни от определени горива е изключително предизвикателство пред справянето с проблемите от замърсяването на въздуха. Основен проблем обаче остава начинът, по който законите се приемат и прилагат в различните страни членки (където неминуемо се сещаме за слабото представяне на българските власти). Поради характера на ЕС съюзът може единствено да постави цели, що се отнася до определени парникови газове и други вещества, но не може да принуди страните да ги прилагат и те сами трябва да направят и приложат план за действие.
Фините прахови частици са основна мишена на настоящите законови мерки, вземани от ЕС. Те са насочени към две конкретни величини – прахови частици с размер 10 или по-малко микрона и 2.5 или по-малко микрона (PM10 and PM2.5).
Общо взето, има значителен напредък в намаляването на концентрацията на фини прахови частици в Европа. От Агенцията за околна среда посочват, че между 2001 and 2010 емисиите на фини прахови частици са намалели с 14% на територията на съюза. Емисиите на прекусорите и химичните вещества, които спомагат за образуването на финни прахови частици, също са намалели – серните оксиди с 54%, азотните оксиди с 26%.
От ЕС посочват, че причината за повишени концентрации на прахови частици е… консумацията на определени енергийни източници. Въглища, горене на дърва – особено в домашни условия, каквато е ситуацията в България, но също и в Полша и Словакия.
В Европа има различни замърсители, които идват от широка гама източници. Около 90% от амониевите емисии и 80% от тези на метана идват от земеделието. Серните оксиди са плод на производството и дистрибуцията на енергията, а обработката на въглища и пренасянето на газ също са източник на метан. Около 40% от емисиите на азотни оксиди идват от автомобилите, както и 40% от фините прахови частици. Но изгарянето на горива остава първопричина – от средствата за транспорт до консумацията на домакинствата.
Изводите? Замърсяването на въздуха е предизвикателство, пред което е изправена не само България – то се определя като най-голямата заплаха за здравето на гражданите на страните – членки на ЕС. Въпросът е, че държавата ни продължава да се чуди и мае, докато е изправена пред проблем, който други вече отдавна решават.
Снимка: EurActiv
